tag:blogger.com,1999:blog-2595906600143687842024-03-13T03:13:03.113-07:00Блогът на д-р Александър АнгеловAlexanderhttp://www.blogger.com/profile/03389890804879699257noreply@blogger.comBlogger10125tag:blogger.com,1999:blog-259590660014368784.post-83469730071728309412018-02-07T05:14:00.003-08:002018-02-07T05:14:41.785-08:00<br />
<div class="MsoNormal" style="line-height: 130%; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; text-align: justify; text-indent: 1.0cm;">
Не пия от октомври, 2016 г. Не ям
дори храна, приготвена с алкохол – не от претенция, вече не ми е вкусно.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: 130%; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; text-align: justify; text-indent: 1.0cm;">
Пия от студентските си години.
Злоупотребявах с алкохол вече шеста година. Сега съм на 45. Дори най-добрият ми
приятел във времето, а той също злоупотребява с алкохола, не ме изтърпя. Ние
вече не поддържаме контакт – и заради това. Все пак, той беше един от малкото,
в „апогея” на пиянството ми, който изтича при мен, мисля за последно – тогава
официално в болница ми направиха тест – 2 промила. Бях му се обадила, че ще се
самоубия. Имаше и тогава едни добри Души по пътя, дето отказаха да ме настанят
по психиатрии – оцениха ме по достойнство, така да се каже…Но, как ме уплаши
това!!! Вратите<span lang="EN-US" style="mso-ansi-language: EN-US;"> отвъд дъното</span>,
които тогава вече си ме чакаха, съвсем отворени…<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: 130%; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; text-align: justify; text-indent: 1.0cm;">
А, да не забравяме, и „приятелите”,
за които аз преувеличавах, на мен нищо ми нямаше, е – колко пък пиеш, абе я не
се втелясвай… С тези се разделих най-напред. <o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: 130%; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; text-align: justify; text-indent: 1.0cm;">
Приятели не бива да позволяват да
си там… <o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: 130%; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; text-align: justify; text-indent: 1.0cm;">
Пия много чай. От мента, литри и
литри, и литри – всяка вечер, всичките тези месеци. Към това се пристрастих <span style="font-family: Wingdings; mso-ascii-font-family: Calibri; mso-ascii-theme-font: minor-latin; mso-char-type: symbol; mso-hansi-font-family: Calibri; mso-hansi-theme-font: minor-latin; mso-symbol-font-family: Wingdings;"><span style="mso-char-type: symbol; mso-symbol-font-family: Wingdings;">K</span></span><span style="mso-ansi-language: EN-US;"> </span>Това, мисля, удовлетворява, необходимостта ми от наливане -
преди да спра с алкохола, накрая аз вече се наливах, в буквалния смисъл. Не
бяха редки случаите, в които започвах с виното за закуска. Познавах добре
неколкодневните запои. Познавах отблизо срама, който удобно изчезваше след
първата-втората-незнайно коя чаша поред. Купувах си кутии с вино. Отдавна…
Избирането на качество в бутилка отдавна беше оставено в миналото. Тя вече не
ми беше достатъчна за деня. Носех католическо количество вина. Бях загубила
уважението на родителите си, ако въобще някога съм го имала – те искаха
единствено да ме изпратят в психиатрия. Не получавах подкрепа от тях – през
1999 г. те загубиха трагично моя брат и мъката зае всичкото място в живота им.
Изживяваха си я заедно, аз бях изолирана от това. Аз, практически, загубих
поради това, брат си, майка си и баща си, едновременно. Към днешна дата, все
още само майка ми е жива, нашата история е приключена или неслучена,
взаимоотношения като след невъзможна любов, от моя страна, от които все
по-малко ме боли. Тази болка, разбира се, беше също част от алкохолните
давения.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: 130%; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; text-align: justify; text-indent: 1.0cm;">
Бях започнала да правя очевидно
впечатление в работата си. Обичам професията си, привързвам се към хората, с
които работя и това ме мъчеше неимоверно. Дните ми бяха маркирани от няколко,
все свързани с виното неща – как изглеждам сутрин в огледалото, много ли ми
личи снощи, колко ми мирише дъхът, буквалното поглъщане на <span lang="EN-US" style="mso-ansi-language: EN-US;">чашите (</span>чашата, все по-рядко една<span lang="EN-US" style="mso-ansi-language: EN-US;">)</span> вино на обяд, разтреперването
на ръцете пред колегите на масата, тъпите обяснения, че е от стрес, високо
кръвно и т.н., които не съм запомнила, бягството от общи обеди, уморените
следобеди, прибирането вкъщи, спокойствието да се налея с вино. <o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: 130%; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; text-align: justify; text-indent: 1.0cm;">
Умората - повече от стотици земни
кълба върху гърба ти, неадекватността, безпаметността – но винаги, придружена с
предварителната увереност, че със сигурност си сгафил, изложил си се, било е
безвъзвратно – и това, и това, и това…<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: 130%; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; text-align: justify; text-indent: 1.0cm;">
Без свидетели!<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: 130%; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; text-align: justify; text-indent: 1.0cm;">
Дали?!<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: 130%; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; text-align: justify; text-indent: 1.0cm;">
Синът ми. Моят свидетел. Години
наред, наблюдаващ неизменно вече впиянчената си майка. Щадящ ме, неизменно. Това
изтъкано от деликатност и грижливост прекрасно човешко издание. До миналата
година, когато ясно и категорично ми заяви, че съм на път да го загубя, че е на
ръба да започне да се срамува от мен, че съм много близо до това да заприличам
на кварталната жена-пиянка – обект на всеобща подигравка. <o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: 130%; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; text-align: justify; text-indent: 1.0cm;">
Една очевидно впиянчена жена и нищо
повече – това беше тъжната равносметка.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: 130%; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; text-align: justify; text-indent: 1.0cm;">
Поетеса…<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: 130%; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; text-align: justify; text-indent: 1.0cm;">
<i style="mso-bidi-font-style: normal;">Луната
е сърп,<o:p></o:p></i></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: 130%; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; text-align: justify; text-indent: 1.0cm;">
<i style="mso-bidi-font-style: normal;">Денят
беше слънце.<o:p></o:p></i></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: 130%; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; text-align: justify; text-indent: 1.0cm;">
<i style="mso-bidi-font-style: normal;">А
чашата вино е все недовършена…<o:p></o:p></i></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: 130%; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; text-align: justify; text-indent: 1.0cm;">
<i style="mso-bidi-font-style: normal;">Кога
ли във днешния ден<o:p></o:p></i></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: 130%; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; text-align: justify; text-indent: 1.0cm;">
<i style="mso-bidi-font-style: normal;">Оставих
частица за себе си…<o:p></o:p></i></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: 130%; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; text-align: justify; text-indent: 1.0cm;">
<i style="mso-bidi-font-style: normal;">Стандартен?<o:p></o:p></i></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: 130%; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; text-align: justify; text-indent: 1.0cm;">
<i style="mso-bidi-font-style: normal;">Редовен?<o:p></o:p></i></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: 130%; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; text-align: justify; text-indent: 1.0cm;">
<i style="mso-bidi-font-style: normal;">Денят
вече е минало.<o:p></o:p></i></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: 130%; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; text-align: justify; text-indent: 1.0cm;">
<i style="mso-bidi-font-style: normal;">А
чашата вино е все недовършена…<o:p></o:p></i></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: 130%; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; text-align: justify; text-indent: 1.0cm;">
К<b style="mso-bidi-font-weight: normal;"><u>А</u></b>жи честно?!?!? Както би казал синът ми.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: 130%; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; text-align: justify; text-indent: 1.0cm;">
Та, с това разполагах, към октомври
2016. А, и тормозът върху хора, близки и по-далечни, също беше налице. Доста си
тръгнаха. <o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: 130%; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; text-align: justify; text-indent: 1.0cm;">
Останаха ми хора. Те много ме пазят
<span style="font-family: Wingdings; mso-ascii-font-family: Calibri; mso-ascii-theme-font: minor-latin; mso-char-type: symbol; mso-hansi-font-family: Calibri; mso-hansi-theme-font: minor-latin; mso-symbol-font-family: Wingdings;"><span style="mso-char-type: symbol; mso-symbol-font-family: Wingdings;">K</span></span><span lang="EN-US" style="mso-ansi-language: EN-US;"> Не говорим за това и тази тяхна деликатност и
нежност ме изпълва с огромна обич, към всеки от тях.</span><o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: 130%; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; text-align: justify; text-indent: 1.0cm;">
Първото, за което си дадох сметка,
е че имам късмета на най-добрия отбор. В него сме – моят син, аз, моят психиатър
и моят психотерапевт. Моите мили ангели и верни поддържници. Моите верни и
силни подадени ръце, всеки по своему.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: 130%; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; text-align: justify; text-indent: 1.0cm;">
По моя път без алкохол няма чудеса.
Та, нима, поркането е чудо, че очакваме пътят без него да е чуден?! <o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: 130%; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; text-align: justify; text-indent: 1.0cm;">
По-хубаво е. Всъщност – велико е!<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: 130%; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; text-align: justify; text-indent: 1.0cm;">
Най-много ми помага сравнението –
моето преди и сега. Не си се спомнях, замъглена и затъпяла. <o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: 130%; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; text-align: justify; text-indent: 1.0cm;">
Не се занимавам с това колко
стряскаща е разликата. Отдала съм се напълно на удоволствието – от ясното си
съзнание, от способността си да си спомням, от лекотата на безвиновността, от
липсата на срам. От дъха си, който вече е САМО на цигари <span style="font-family: Wingdings; mso-ascii-font-family: Calibri; mso-ascii-theme-font: minor-latin; mso-char-type: symbol; mso-hansi-font-family: Calibri; mso-hansi-theme-font: minor-latin; mso-symbol-font-family: Wingdings;"><span style="mso-char-type: symbol; mso-symbol-font-family: Wingdings;">K</span></span>. От събуждането с
чиста глава и без нападението на гадните и непосилни мисли, които не можех да
овладея – за вида и размера на щетите, които съм нанесла на хора, вчера, онзи
ден, толкова дни и нощи. И - без умората – по същество, и без безнадеждността.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: 130%; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; text-align: justify; text-indent: 1.0cm;">
Ставам рано, обичам изгревите,
понякога ги снимам. Преобладаващо дните ми са кротки, имам си ритуали. Вярвам в
надеждността и смисъла на ритуалите. Между другото, и докторите ги препоръчват
горещо. Вече не се пазя непременно от ситуации, свързани с алкохол. При мен,
отношението към хората, които пият, понастоящем е сведено до безразличие.
Злоупотребяващите ми носят единствено тъга и понякога – раздразнение. Гледката
е кофти. <o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: 130%; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; text-align: justify; text-indent: 1.0cm;">
Мисля си понякога дали бих пийнала
нещо. Тази мисъл не ми носи удоволствие в повечето случаи, но имам и моменти, в
които откровено ми се пие. <o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: 130%; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; text-align: justify; text-indent: 1.0cm;">
Аз имам тежки загуби в жива сила,
много скъпи за мен хора ги няма завинаги. Това лято преживях кошмара да съм
евентуално болна от рак. <o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: 130%; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; text-align: justify; text-indent: 1.0cm;">
Така крехко е всичко. И кратко.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: 130%; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; text-align: justify; text-indent: 1.0cm;">
За мен вече е важно това крехко и
кратко да е в ясно съзнание, важно ми е, че отново имам сетивата за простото,
ежедневното, че мога да съм радостна – лукс, който си отнех за дълги години,
удавени в алкохол.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: 130%; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; text-align: justify; text-indent: 1.0cm;">
Важно ми е синът ми да се гордее с
мен, да съм достойна жена, да живея и остарявам от понеделник до неделя, с
кротост и радост.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: 130%; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; text-align: justify; text-indent: 1.0cm;">
Устроила съм простичко деня си,
грижа се за себе си, опитвам се да не си причинявам излишни драми, да подавам
ръце на други, стремя се към прошката, работя за смирението си, грижа си
важните хора, които днес са с мен, радвам се на прекрасния Божи свят и се
гордея със себе си.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: 130%; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; text-align: justify; text-indent: 1.0cm;">
Имам пропадания – емоционални. Както
хубавото ми е по-хубаво, защото се пише върху чисто съзнание, така и гневът,
омразата, яростта ми си ги бива…Разгонва ми се фамилията, по всякакъв начин.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: 130%; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; text-align: justify; text-indent: 1.0cm;">
Пипнала съм някакво преддепресивно
състояние – ларвоподобна депресия или нещо от сорта. „Въздържанието отнема
ресурс”, както се изрази любимият Д-р Ангелов <span style="font-family: Wingdings; mso-ascii-font-family: Calibri; mso-ascii-theme-font: minor-latin; mso-char-type: symbol; mso-hansi-font-family: Calibri; mso-hansi-theme-font: minor-latin; mso-symbol-font-family: Wingdings;"><span style="mso-char-type: symbol; mso-symbol-font-family: Wingdings;">J</span></span>
Смуче те, демек <span style="font-family: Wingdings; mso-ascii-font-family: Calibri; mso-ascii-theme-font: minor-latin; mso-char-type: symbol; mso-hansi-font-family: Calibri; mso-hansi-theme-font: minor-latin; mso-symbol-font-family: Wingdings;"><span style="mso-char-type: symbol; mso-symbol-font-family: Wingdings;">J</span></span>,
непиенето, като бебето дето си взема калций. Ма, мерси за бебето, доставката на
калций ще я оправим някак си<span style="font-family: Wingdings; mso-ascii-font-family: Calibri; mso-ascii-theme-font: minor-latin; mso-char-type: symbol; mso-hansi-font-family: Calibri; mso-hansi-theme-font: minor-latin; mso-symbol-font-family: Wingdings;"><span style="mso-char-type: symbol; mso-symbol-font-family: Wingdings;">J</span></span><o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: 130%; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; text-align: justify; text-indent: 1.0cm;">
Искам да Ви дам всички мои
антипиянски вълшебства, искам много да Ви разкажа за всичко с надеждата да Ви
спестя, искам да Ви държа ръката, искам да Ви омагьосам за успешност, искам да
сте добре, искам да Ви светне как няма такова опияняващо като непиянското, да
Ви шамаросам, стресна, обещая, но колкото повече обмислям този текст, толкова
по-добре разбирам, че този път е личен, личен, личен. Както е и с всички други
важни справяния.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: 130%; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; text-align: justify; text-indent: 1.0cm;">
Затова – просто Ви прегръщам
горещо.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal" style="line-height: 130%; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0cm; text-align: justify; text-indent: 1.0cm;">
Желая Ви силите за най-трудното –
да тръгнете! Без!<o:p></o:p></div>
<br />Alexanderhttp://www.blogger.com/profile/03389890804879699257noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-259590660014368784.post-87898739309149145452012-11-05T07:16:00.004-08:002012-11-05T07:16:49.042-08:00Харта на правата за пациента<br />
Всеки пациент, потърсил медицинска помощ,<br />
ИМА ПРАВО:<br />
<br /><br />
1. Да получи своевременна, достатъчна и качествена медицинска помощ, независимо от пол, възраст, етническа принадлежност, религиозни убеждения и културно равнище.<br />
<br />2. Да знае името на лекаря, които го лекува и името на медицинската сестра, която се грижи или отговаря за координацията на грижите за него.<br />
<br />3. Да бъде информиран за характера и прогнозата на заболяването и за смисъла на необходимите изследвания и лечение.<br />
<br />4. Да приеме или да отхвърли предложените му изследвания и лечение, да бъде информиран за съществуващи алтернативи за диагностика и лечение и свобода на избор между тях.<br />
Правото на отказ от предложеното лечение пациента може да упражни в рамките на действуващите в страната закони, след като бъде информиран за отрицателните здравни последици от този отказ.<br />
<br />5. Да бъде своевременно изследван и лекуван чрез утвърдени лечебни методи и средства и използване на технически изправна апаратура, а съпътстващите грижи да се прилагат с необходимата вещина, внимание и уважение.<br />
<br />6. Да се гарантира тайната на заболяването му.<br />
<br /><br />7. Да се ползва от подкрепата на семейството, роднините и приятелите си по време на лечение.<br />
<br />8. Да бъде запознат с разходите по лечението му.<br />
<br />9. На здравна просвета, която да включва информация за здравословния начин на живот, профилактичните методи и методите за ранното откриване на заболяванията. От съществено значение е личната отговорност на пациента за собственото му здраве.<br />
<br />10. Да бъде запознат със задълженията си като пациент.<br />
<br />11. Да прави оплаквания пред по-висши инстанции, когато правата му, посочени в тази харта са нарушени.<br />
<br />Ако пациента е в състояние, ограничаващо възможността му за разбиране на тази информация, или когато от медицинска гледна точка е нежелателно да му се даде такава информация, тя се предоставя на негов попечител или законен представител.<br />
Настоящата харта е изготвена въз основа на препоръките на Световната медицинска асоциация.<br />
<br />
Alexanderhttp://www.blogger.com/profile/03389890804879699257noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-259590660014368784.post-38651335935340764822012-11-05T07:12:00.000-08:002012-11-05T08:33:35.686-08:00Д-р Ангелов пред в. "24 часа": Лечението на наркоманите е бутик, а не конфекция<br />
"24 часа", 26 юни 2010 г.<br />
Д-р Александър Ангелов, психиатър, психотерапевт<br />
<br />
26 ЮНИ Е - Международен ден за борба с наркоманиите. Да помислим: с какво и с кого се борим - с наркотиците или със засегнатите от този проблем хора и семейства? Повече се борим срещу живеещите с този проблем или повече помагаме за тяхното възстановяване?<br />
Добре е да сме наясно, че по цял свят много повече средства се отделят за борба с нелегалния трафик и разпространението на дрога, отколкото за лечение и рехабилитация.<br />
В последните месеци в България ожесточено се дискутира по темата кое е "най-доброто" лечение на зависимостите от наркотични вещества.<br />
Противопоставят се терапевтични общности и лечение без медикаменти срещу поддържащо лечение с метадон и други неопиеви медикаменти. Но така поставен, в наши дни въпросът звучи старомодно, хаби време и сили, усложнява живота на търсещите помощ и техните близки.<br />
Дискусията се върти около идеята, че търсим най-добър подход за лечение на зависимостите и ако стигнем до консенсус за това кое е най-ефективното, то ще бъде разпространено в цялата страна. И тутакси ще реши проблема.<br />
Съвременното лечение на наркоманиите обаче не е конфекция, а бутик. Производството тип конфекция подбира един най-добър модел и го мултиплицира. Бутикът е ориентиран към специфичните потребности и вкуса на конкретния потребител.<br />
Не съществува един най-добър и най-ефективен модел в лечението на наркотичните зависимости. Многобройни и дългогодишни проучвания стигат до извода, че няма едно-единствено лечение, универсално за всички хора. Изборът на подходящи интервенции, услуги, отговарящи на потребностите на конкретната личност, е от критично значение за успеха на лечението. И за връщането към продуктивен живот в семейството, на работното място, в обществото.<br />
Основният фокус не може да е върху обществото, програмата, средата или метода, а трябва да е върху развитието на индивида.<br />
Продължителността на терапията е от решаващо значение за ефективността. Проучвания показват, че при повечето пациенти значими подобрения се постигат след първите три месеца от лечението. В много програми от типа терапевтична общност, където не се прилагат лекарства, през първите 3 месеца отпадат до 50% от постъпилите за лечение. Тъй като пациентите често прекъсват лечението, програмите трябва да включват стратегии за ангажиране и задържане на пациентите. Процентът на отпадналите от метадонови програми е значително по-нисък в сравнение с програмите за лечение без лекарства.<br />
Консултирането (индивидуално и/или групово) и психосоциалната и психологическата подкрепа са съществени компоненти на ефективното лечение на зависимости. Лекарствата са важен елемент от лечението на много пациенти, особено комбинирани с консултиране и психосоциална подкрепа.<br />
Добре е да напомним, че така както няма най-добър подход в лечението на наркоманиите, не съществува и универсално лекарство. Лекарството е биохимична "патеричка", която без психосоциална и психологическа подкрепа е слабо ефективна.<br />
В момента има пропаст между нелекарствените програми (каквито са терапевтичните общности) и насочените към намаляване на здравните щети от употребата на наркотици (за заместващо лечение с метадон, за обмен на спринцовки и др.).<br />
За да се прехвърли мост над тази пропаст в света се утвърждава една интегрирана система от различни подходи. Изборът на лечение трябва да бъде свободен, без оказване на морален натиск.<br />
Но сътрудничеството между на пръв поглед несъвместими лечебни философии до голяма степен ще зависи от взаимното уважение и въвеждането на един общ език за описване на лечението.<br />
Изключително необходима е и справедлива система за субсидиране. Лечебната система би трябвало да подкрепя в еднаква степен медикаментозния модел, терапевтичната общност без употреба на лекарства, рехабилитационните програми и програмите за намаляване на уврежданията от злоупотребата с наркотици. Взаимното уважение между тях само може да помогне на зависимите в битката с дрогата.<br />
Авторът е специалист по лечение на зависимости, с повече от 20 г. практика в различни програми<br />
<div>
<br /></div>
<div>
От <a href="http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=525561" target="_blank">в. "24 часа</a>" </div>
<div>
<br /></div>
Alexanderhttp://www.blogger.com/profile/03389890804879699257noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-259590660014368784.post-46903515888299202142012-11-05T07:11:00.002-08:002012-11-05T07:11:37.936-08:00Окултни времена - д-р Ангелов пред сп. "Тема"<br />
... От друга страна, сигурна плячка за гадатели и алтернативни лечители по правило са отчаяните за здравето си хора, а у нас поради особеностите на здравната система перспективата е те да стават все повече. Учудващо е и колко трезвомислещи иначе жени са склонни да се доверят на врачка, ако имат нерешим емоционален проблем - примерно съпруг, който иска развод заради друга. „Самотните или твърде възрастните хора също са уязвими - добавя психиатърът Александър Ангелов. - Инстинктивно, полуосъзнато понякога човек търси магически изход и от най-безнадеждната ситуация. Всъщност кой не иска да погледне в бъдещето? Особено във времена, когато<br />
<br />
всичко конвенционално изглежда изчерпано<br />
<br />
Излязохме от тоталитарния резерват и хоп - усетихме се цопнали право в тоталната несигурност. Тя не идва само от смяната на по-предсказуемия социален модел с друг, нито само от сегашната икономическа криза. Историята ни по принцип е пълна със сътресения на сравнително чести интервали. В момента консуматорското общество се срутва пред очите ни, но ще мине още много време, докато хората се научат да живеят с това, което имат. И да потушат страха от несигурността."<br />
В този смисъл всеки преходен период има заложби да се превърне в окултен. Дава се предимство на политици, които обещават да променят всичко за 800 дни, и на продавачи на магии в по-общ смисъл. Някои от тях са просто търговци, които използват момента. Други си вярват и в това също може да има риск. „Защото, най-общо казано, когато има психичен проблем, той се проявява външно под формата на неясни или пропускливи граници - аз ли говоря на звездите, те ли ми говорят или през мен говори нечий дух, все едно", пояснява д-р Ангелов. При него вече са идвали и хора, пострадали от „алтернативни методи" - веднага се сеща за човек с онкофобия, който живеел като обречен с мисълта, че всеки момент ще умре, без да има рак. Дал сума пари по врачки и баячки, докато не се сетил да отиде и при психотерапевт.<br />
Да се регламентира толкова магически мъглява зона, изглежда трудна задача. И все пак членовете на Българската асоциация по психотерапия се надяват поне да се сложи елементарен разделител между обучените терапевти и онези, които искат да минат за такива. „Вече сме качили на нашия сайт проекта за закон за психотерапията - надяваме се наесен да влезе в пленарната зала. Ако бъде приет, това би дало ясен знак за стандарт. Основната философия на закона е, че да си психотерапевт, е отделна професия, която изисква дълъг период на подготовка. И тук не става дума само за хората, които се представят за екстрасенси - има и такива с университетски дипломи по психология или социология например, но това не ги прави психотерапевти. Обучението, през което минава психотерапевтът, задължително включва работа над собствените му проблеми, както и наблюдение от опитен колега, докато лекува други хора. Това продължава поне 7 г., няма как да стане само с лекции, учебни филми и справочници. Иначе човек е свободен да избира дали да отиде на врачка, при маг или при психотерапевт, но трябва да е информиран, че само в последния случай ще става дума за предоставяне на квалифицирана помощ." А ако все пак реши да посети гадател, за предпочитане е да се размине без стряскаща конкретика. Иначе току-виж станал пациент.<br />
<br /><br />Целият текст в <a href="file:///E:/%D0%A2%D0%95%D0%9C%D0%90%20-%20%D0%9E%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D0%BD%D0%B8%20%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B0.mht" target="_blank">сп. "Тема" тук</a><br /><br /><br />
Alexanderhttp://www.blogger.com/profile/03389890804879699257noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-259590660014368784.post-24449955312190177012012-01-30T00:29:00.001-08:002012-01-30T00:29:18.838-08:00<h2><a href="http://e-vestnik.bg/13637/lechenieto-s-metadon-ne-se-izcherpva-s-dnevnata-doza/" rel="bookmark" title="Лечението на наркомани не е търговия с метадон">Лечението на наркомани не е търговия с метадон</a></h2><div style="color: #666666; font-family: Arial Black; font-size: 12pt; font-weight: bold; margin-top: 10px;">Методът е ефективен, но ни третират като аптеки и дилъри, казват психиатрите, които лекуват зависимости <div style="margin-left: -2000px; position: absolute;">Методът е ефективен, но ни третират като аптеки и дилъри, казват психиатрите, които лекуват зависимости </div></div><div style="color: #666666; font-family: Georgia, Times New Roman, Times, serif; font-size: 10pt; margin-left: 450px; margin-top: 9px; position: absolute; white-space: nowrap;">20 Януари 2012 </div><div style="clear: both; font-family: Arial, Helvetica, sans-serif; font-weight: bold; margin-bottom: 9px; margin-top: 9px;"><span class="post-meta">Нели Томова </span> </div><div id="content_nohome"><div class="myinlinepictureright" style="width: 330px;"><div class="myinlineborder" style="width: 330px;"><img alt="" class="myinlinepictureimg" height="314" src="http://e-vestnik.bg/imgs/zdrave/D-r_Angelov01.jpg" title="" width="330" /></div><div class="myinlinepicdescription"><span>Д-р Александър Ангелов Снимка: e-vestnik</span></div></div>„Опитвала съм се да спра хероина сама, без метадон. Затваряла съм се вкъщи за по няколко дни, после като изляза навън – пак взимам”, казва 32-годишната М. Десет години от живота й са преминали в истински хероинов ад. „Мислех само за дозата… всеки ден взимах по 4-5… Ако не вземеш, не можеш да станеш от леглото, потиш се, тресеш се, не си човек, парцал си, веднъж взимаш дозата, след няколко часа пак, защото те пуска, след няколко часа пак, за да можеш да си легнеш… Последните години нямаше удоволствие, взимаш, колкото да си човек, да си нормален…”.<br />
От три години години М. се лекува по метадонова програма в медицински център „Доверие за здраве”. Казва, че лечението й помага да води нормален живот и да се грижи за 5-годишната си дъщеря. „Не е само метадонът, тук се чувствам вкъщи, намерих страшно много подкрепа, без която, не знам как щях да се справя”, казва М. Въпреки че няма възможност сама да плаща лечението си, лекарите от центъра й подават ръка, за да го завърши и помагат с каквото могат, за да продължи напред.<br />
В края на миналата година темата за метадоновото лечение отново влезе във фокуса на медиите. Различни издания и журналисти за пореден път нарекоха лекарите „метадонова мафия”, обвинявайки ги че търгуват с медикамента с цел печалба.<br />
„Журналистка в жълт вестник беше писала, че докторът взима метадона по десет лева шишето и го продава по трийсет лева. Как е стигнала до тия заключения, как го е изчислила, аз не мога да обясня. Но нямаше нито дума за това, че покрай метадона има такси, лекари, психолози, сестри, охрана, повече от десет души екип – казва <a href="http://e-vestnik.bg/4239" target="_blank"><strong><span style="color: #2c5684;">д-р Малин Стоянов</span></strong></a>, психиатър от център „Доверие за здраве” - Държа да подчертая – метадонът не се продава, ние нямаме право да продадем една капка срещу една стотинка. Лечебните заведения не са аптеки и нямат право да продават медикаменти, но имат право да взимат такса за лечение. Това правим, взимаме такси за лечение. Лекарството е само едно от нещата в комплекса от грижи за пациента.”<br />
Лечението с метадон далеч не се изчерпва с получаването на дневната доза. „Ние не сме метадонова аптека”, казва <a href="http://e-vestnik.bg/4118" target="_blank"><strong><span style="color: #2c5684;">д-р Александър Ангелов</span></strong></a>, психиатър и специалист по лечение на химически зависимости и зависимо поведение, който работи в същия център. „Метадоновите програми са лечебни програми, които се придържат към определени стандарти. Те се изработват съвместно с Министерството на здравеопазването, с Националния център по наркомании, с други експерти. В тези лечебни програми има екипи, екипът е разход, който е за сметка на програмата.”<br />
<div class="myinlinepictureleft" style="width: 330px;"><div class="myinlineborder" style="width: 330px;"><img alt="" class="myinlinepictureimg" height="250" src="http://e-vestnik.bg/imgs/zdrave/D_r_Malin_Stoyanov02a.jpg" title="" width="330" /></div><div class="myinlinepicdescription"><span>Д-р Малин Стоянов. Снимка: Светослава Банчева</span></div></div>Метадоновите програми са един от най-популярните методи за лечение на хероинова зависимост, чиято ефективност е доказана във времето. Основно се делят на два типа – ниско-прагови и високо-прагови. Първите осигуряват минимален пакет от услуги и целта им е поддържане – да се осигури медикамента на пациентите, опитващи се да преборят хероиновата зависимост и да се намалят вредите. Таксата за тези програми е една трета от минималната работна заплата, тоест към момента - 90 лв. на месец.Високо праговите програми са ориентирани към лечение и предлагат специализирани лечебни дейности, психотерапия, социални интервенции, консултации с близките на пациента. Таксите варират от 240 до 300 лева на месец, но има и по-скъпи, стигащи до 1000 лв.<br />
Лечението с метадон не е подходящо за всеки. По наредбите задължително се искат и предходни неуспешни лечения и три години стаж на хероин. „Ако човек взима от 1 година, той не е за лечение с метадон, никой лекар няма да го включи в такава програма, ще се опита да го лекува без опиати – казва д-р Ангелов. - Но човек, който взима от 5 години вече има сериозни биологични промени, свикнал е с опиата, затова е измислен този метод за лекуване с опиат, който обаче е лекарство, не е наркотик, няма страничните ефекти на хероина и позволява лечение и нормално функциониране на пациента”.<br />
На биологично равнище метадонът подтиска опиевия глад. Когато човек започне да го приема, няма нужда да излиза навън, да търси хероин на черно, да краде и т.н. Тоест лекарството намалява криминалното поведение. Oт друга страна, метадонът се приема през устата и прекъсва навика за инжектиране, което моментално се отразява върху нивото на предаваните по кръвен път инфекции - ХИВ, СПИН, вирусни хепатити. „Всеки лев, който се инвестира в лечение, спестява 20 лева за разходи. От криминална дейност, следователи, от лечение на усложненията от хепатит, на предозирания в токсикологията”, обяснява д-р Стоянов.<br />
„Едно от качествата на този препарат, което го различава основно от хероина, е, че той се разгражда бавно. Той не дава дава този „кик”, удоволствен момент, който преживяват хората, които взимат хероин. Той просто води до едно постоянно, бавно насищане на опиевите рецептори и човек е спокоен. Неговата мозъчна биохимия се балансира. Ако навън, на улицата се съберат 50 човека, от които десет са на метадон, при добре планирано метадоново дозиране, няма да можете да ги различите”, допълва д-р Ангелов.<br />
Лечението с метадон започва след като пациентът не е взимал хероин известно време и вече усеща първите симптоми на абстиненция. В началото зависимият се гледа ежедневно, поставен е под мониторинг, консултира се с лекар по няколко пъти на ден, за да се направи прецизно дозиране на метадона. По стандарт в продължение на 3 месеца пациентът ежедневно посещава програмата, за да се следи състоянието му.<br />
„Първите три месеца са критични дотколкова, доколкото гладът към уличен хероин може да се овладее, чисто биологично метадонът вече може да е заситил опиевите рецептори, но начинът на живот на този човек е уличен начин на живот на наркоман. Тоест , той се среща периодично със старите приятели, няма друга среда и не знае друго, освен как да живее на улицата и как да си намери хероин – казва д-р Ангелов. - Първите три месеца контактуваме доста интензивно с тези хора, за да ги извадим от средата. Те не са равномерна права нагоре, тия три месеца, те лъкатушат. Някой път хората се колебаят, някой път може инцидентно да вземат друго вещество… Ние изследваме това нещо - кои са подкрепящите фактори, кое го връща назад. Периодично се прави уринно тестуване за непредписани психотропни вещества”.<br />
По стандарт зависимият трябва да има три такива добри теста, за да започне да взима за вкъщи метадон. Това е началото на лечението, което продължава с психологически консултации не само с пациента, но и с неговите близки, за да се повиши ефективността.<br />
До пълното излекуване обикновено минават години. Целта е дозите метадон постепенно да намаляват, докато пациентът спре да взима лекарството. Спирането на метадона става постепенно, планира се внимателно и може да отнеме от половин до една година.<br />
Успеваемостта на метадоновите програми е около 20% . „Това са трайно излекувани пациенти, не се връщат, не правят рецидив, релапс, не започват отново… Ако прибавим тези, които правят релапси, ще станат около 30. И това е благодарение на това, че сме голям екип и работим активно, и че пациентите знаят, че идват на лечение, а не за поддържане. От останалите, тези, които функционират добре и не взимат хероин, са около 90-95 процента”, казва д-р Стоянов.<br />
В България има 30 хиляди зависими от хероин. И 32 програми за лечение с метадон. Те обаче не са запълнени, заради митовете около медикамента, създадени не без помощта на медиите. От една страна за метадона се говори като за наркотик, който замества хероина, лекарите автоматично се обявяват за дилъри, от друга - обществото не толерира зависимите, дори когато се опитват да се излекуват и да започнат нормален живот. „На тия хора се гледа по странен начин, защото взимат метадон. Никой не гледа така на един диабетик, защото си взима инсулина… – казва д-р Стоянов. - Метадонът не е наркотик, метадонът е лекарство. Много е трудно това за разбиране”.<br />
М. вече е към края на лечението с метадон, взима все по-малки дози и вероятно до една година ще го спре напълно. Представя си бъдещето без наркотици и заместители, с нормална работа и щастливо семейство. „Надявам се да не повтарям грешките си”, казва М. <br />
<br />
<br />
<div id="post-keywords">Етикет: <a href="http://e-vestnik.bg/tag/%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5" rel="tag" title="Search site for здраве"><span style="color: #666666;">здраве</span></a>, <a href="http://e-vestnik.bg/tag/%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B8" rel="tag" title="Search site for наркотици"><span style="color: #666666;">наркотици</span></a>, <a href="http://e-vestnik.bg/tag/%D0%B4%D1%80%D0%BE%D0%B3%D0%B0" rel="tag" title="Search site for дрога"><span style="color: #666666;">дрога</span></a>, <a href="http://e-vestnik.bg/tag/%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8" rel="tag" title="Search site for доктори"><span style="color: #666666;">доктори</span></a>, <a href="http://e-vestnik.bg/tag/%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE" rel="tag" title="Search site for психо"><span style="color: #666666;">психо</span></a> </div></div>Alexanderhttp://www.blogger.com/profile/03389890804879699257noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-259590660014368784.post-42487040169025656432011-11-05T08:31:00.000-07:002012-11-05T08:31:57.314-08:00На Запад хората ходят на психотерапевт. В България – на врачка<br />
От e-vestnik.bg<br />
<br />
<br />
Румен Георгиев е психотерапевт. Той е сред основателите на Българската асоциация по психотерапия и зам.-председател на управителния й съвет.<br />
Д-р Александър Ангелов е психиатър. Дълги години работи с пациенти, които имат проблеми с наркотичните вещества и алкохола. Има специализация по психотерапия. Член е на УС на Българската асоциация по психотерапия.<br />
<br />
- Трябва ли да си луд, за да ходиш на психотерапевт?<br />
<br />
- Румен Георгиев: Категорично не, но някои хора така си мислят – че трябва да си ку-ку. Други, особено мъжете, си казват – как някой ще ми дава акъл, аз да не съм глупав. В по-развитите страни психотерапията е станала част от живота на хората и непрекъснато се правят различни обучения. Човек може да посети семинар за това как да се справя с детето си, което има проблеми с дисциплината, как да се разбира с партньора си при съвместно живеене. Това, което е било валидно за взаимоотношенията между мъжа и жената по времето на нашите баби и дядовци, е абсолютно неприложимо в днешно време. Митът, че любовта оправя нещата, се опровергава дори само на физиологично ниво. Периодът на влюбване трае от 6 месеца до 2 години. Хормоните ни надрусват почти като наркомани, след което нивото им спада и започваме да забелязваме недостатъците.<br />
<br />
Връзката между мъж и жена започва, когато вече забелязваме недостатъците, но въпреки това решаваме да останем заедно. Тя няма нищо общо с филмите на Холивуд и с мита за вечната любов. Добре е младите да се научат какво да правят, когато има конфликти и разминавания, защото точно чрез тях се развива връзката. Ако няма конфликти и различия, просто няма връзка. Докато мнението е обратното – щом се караме, значи не се разбираме. И много хора си казват: „Може би не избрах правилния“, търсят други партньори и им се случва едно и също. Това не е терапия, а образование по отношение на взаимоотношенията между хората, което липсва.<br />
<br />
- Много хора твърдят, че са влюбчиви и затова сменят партньорите - не че имат проблеми във взаимоотношенията.<br />
<br />
- Александър Ангелов: Зависи от контекста. „Много съм влюбчив“ може да е тичане от връзка на връзка, за да си разнообразиш живота, да не се обвързваш чак толкова, да не носиш тежестите на някакъв продължителен съвместен живот, който понякога си има и суровите страни. „Много съм влюбчив“ понякога просто значи: „Тичам от приключение на приключение, защото по-добре да не се заседявам много на едно място“. Не че това винаги е осъзнато, но често т. нар. влюбчивост е свързана с незрелост и с нежелание да се поемат отговорности във връзката. Едно от нещата, които дава психотерапията, е да оцениш отношението си към това, което се случва.<br />
<br />
- Казват, че психотерапевтът може да ти бръкне в мозъка и да ти го промие. Има ли такава опасност?<br />
<br />
- Румен Георгиев: Поздравявам ги за вярата, която имат в мощта на психотерапевтите, но за добро или за лошо, не можем да бръкнем в ничий мозък. Едно от нещата, с които се свързва психотерапията, е хипнозата, но никой не може да накара друг човек, независимо дали е под хипноза или не, да направи нещо, което противоречи на моралните му норми. Няма как. Ако беше възможно, само казваш на пациента: „Сега отиваш, обираш банката, носиш ми парите и забравяш за всичко“, след което няма нужда да работиш.<br />
<br />
- Хипнотизаторът не може ли да внуши на пациента си мисли, които не са негови? Примерно – че не обича да пуши цигари?<br />
<br />
- Румен Георгиев: Първо, човек трябва да има мотивация да спре цигарите. След това вече отказването може да се улесни не само с хипноза, но и с различни други методи - изграждане на поведение, навици, хранене и др. Но не може да бъде накаран да спре цигарите, ако не иска. Такова огромно въздействие върху хората не може да се оказва. Иначе рискуваме да се превърнем в роботи в ръцете на някой психопат примерно. Ние имаме емоции, а те са автономни.<br />
<br />
- От какво тогава са породени страхът и недоверието към психотерапевтите?<br />
<br />
- Румен Георгиев: Хората имат всевъзможни убеждения – че има извънземни, че любовта е всичко, че само врачките и шаманите могат да им помогнат. Виждал съм заглавие във вестник: „Виден екстрасенс и психотерапевт“, а отдолу - снимка на някакъв космат мъж, гол до кръста, който си е налепил по гърдите и по корема 20 лъжици. Но е истина, че ако трябва да избират между врачката и психотерапевта, 70% от хората ще изберат врачката.<br />
<br />
- Защо предпочитат врачките?<br />
<br />
- Александър Ангелов: Търсят бързи решения и очакват готови рецепти.<br />
Снимка: e-vestnik<br />
<br />
Те си мислят, че врачката ще им предвиди бъдещето и няма нужда да полагат усилия. А това не може да стане, защото човек сам си прави живота – не му го прави врачката.<br />
<br />
Румен Георгиев: По същата причина някои хора предпочитат да отидат на психиатър – защото ще им даде хапче, те ще го изпият и ще им светне пред очите. От това проблемите не се решават, човек вечно е в депресия и вечно взима лекарства, но му е по-лесно. Психотерапията изисква усилия, постоянство, а и средства.<br />
<br />
- Струва ли си човек да инвестира в психотерапия?<br />
<br />
- Александър Ангелов: Да, защото ефектът не се измерва само с пари. Това може да промени живота ти.<br />
<br />
Румен Георгиев: А и не е толкова скъпо…<br />
<br />
- Как вървят цените?<br />
<br />
- Румен Георгиев: Между 20 и 30 лева на посещение.<br />
<br />
- В интернет има оферти от типа: „65 лева за сеанс от 45 минути“?<br />
<br />
- Румен Георгиев: Много е вероятно да става въпрос за мошеник или някой да разчита, че ще отидеш само 1-2 пъти и се опитва да ти вземе повече пари. Хората, които провеждат истинска психотерапия, знаят, че това не става за един-два пъти, а отнема месеци. Те ще определят по-поносима цена, за да могат да си свършат работата. Удоволствието на всеки професионалист е да види резултата от труда си.<br />
<br />
- Как човек може да промени живота си с психотерапия?<br />
<br />
- Александър Ангелов: Психотерапевтът ти дава възможност да погледнеш на проблемите си от друга гледна точка и в перспектива. Успокояваш се по отношение на проблеми, които преди си мислел за нерешими, и се стимулираш от нови възможности, които се разкриват пред теб в хода на работата. Или получаваш ново себепознание. Човек, когато се движи в ежедневното клише и стандартните социални роли, трудно излиза от тях и умората му бързо се трупа.<br />
<br />
Психотерапията ти дава възможност да погледнеш тези роли отстрани – къде си по-ефективен, къде няма смисъл да влагаш усилия, кое е добре да развиваш в себе си. Всеки от нас изпълнява едновременно много социални роли. С времето в някои от тях настъпва еднообразие. Дори и човек да няма сериозен психологичен проблем, ако отиде на консултация, може да разбере къде прекалено се е концентрирал и на кои важни лични неща не отделя внимание. Ти може да си на върха на кариерата си, но да си лишен от личен живот. Затова и се правят много сесии за мениджъри, за хора на отговорни постове и др.<br />
<br />
- Може ли да стане някакъв фал по време на психотерапия? Какъв е рискът?<br />
<br />
- Румен Георгиев: Риск има, ако психотерапевтът е неопитен. Не че ще направи нещо лошо на пациента си, но може да се опитва да му помогне по неправилен начин. Например, аз съм на път да се самоубия. Това е мъчително решение и последната ми надежда е в психотерапевта. Отивам при човек, който не е опитен, и му казвам: „Омръзна ми животът, всичко е гадно и т.н.“, а той ми отговаря: „Ще се оправиш – какво толкова си се потиснал? Горе главата! Вземи се в ръце! Ето – женен си, имаш деца, работиш. Малко по-смело трябва, по-ведро да гледаш на живота – виж колко хубави неща има“. Тоест, окуражава ме като приятел. И аз си казвам: „И този не ме разбира и не знае какво ми е отвътре. Нищо че имам жена и деца - пак не ми се живее…“ И тогава може да отида и да се самоубия. Но е много рядко и това да се случи. Тоест – психотерапевтът може да не успее да помогне, ако няма опит, но вреда е изключително трудно да нанесе.<br />
<br />
- Какво казва опитният психотерапевт на самоубиеца, вместо да го окуражава?<br />
<br />
- Румен Георгиев: Например - че вероятно нещата при него наистина са много тежки и затова не се чувства добре. Трябва да се уважават чувствата на хората. Каквито и да са обстоятелствата в живота му, той може да се чувства добре или зле, така че терапевтът е длъжен да отговаря на емоционалното му състояние.<br />
<br />
- Има ли минимална възраст за психотерапията? Уместно ли е например едно дете или тийнейджър да ходи на психотерапия?<br />
<br />
- Румен Георгиев: По време на фамилна терапия идват и деца, и тийнейджъри. През пубертета за юношите най-важни са взаимоотношенията им с околните и въпросът за идентичността. Децата се тревожат – кой съм аз, харесва ли ме другият пол, готин ли<br />
Д-р Румен Георгиев. Снимка: e-vestnik<br />
<br />
съм, какъв искам да стана. В такъв момент са подходящи превантивни сеанси, които да помогнат на юношите да се опознаят по-добре, да придобият умения да общуват. Агресията при подрастващите е проблем на тревожността. Има научно доказани методи, които помагат за намаляване на агресията в тази възраст, но те изискват време и постоянство. Затова се ядосвам понякога като видя, че по света се харчат милиони долари за безсмислени кампании срещу насилието. Примерно, четат се лекции или се организира събитие от типа – на 25-и август деца от 25 държави ще нарисуват мир. И какво става като нарисуват мир? Сигурно той настъпва на земята и край вече с агресията. Или се организира колоездачно състезание, двама човека седят на велосипеди, а над главите им пише: „Не на дрогата“. И за това са похарчени примерно 10 000 лева…<br />
<br />
- Има ли психологични проблеми, които трябва да се решават навреме, иначе става късно (както е при някои физически заболявания)?<br />
<br />
- Румен Георгиев: Във всеки момент от живота човек има различни проблеми. Дори да е над 80 години, той пак се тревожи как ще умре, има ли живот след това и т.н. Но за някои методи възрастта има значение – например да се работи в психоаналитичен план с по-възрастни пациенти е трудно. Но пак би могло. Зависи какво се цели. Наистина, някои методи са подходящи до определена възраст. Например - не може да прилагаш танцувална терапия на някой 85 годишен.<br />
<br />
Психотерапията е нещо като медицината и има различни цели – краткосрочни, дългосрочни. Краткосрочната терапия е близка до съветването, така че човек може да мине с няколко сесии и дори само с една. Фобията от летене със самолет например (от която масово страдат хората), може да се преодолее с едно упражнение за десет минути. Тоест, терапията може да се състои от едно посещение или да продължи с години (ако човек е решил да си преосмисли живота, личността, възгледите, ценностната система и поведението). То е като с лекарствата – от аспирин до операция.<br />
<br />
- Каква е разликата между психолог и психотерапевт?<br />
<br />
- Александър Ангелов: Психологията е професия, която дава определено ниво на познание най-общо за света на човека, за взаимоотношенията между хората, за личностната структура и др. Има организационна психология, педагогическа психология и др. Стандартното психологично обучение най-общо дава възможност да оцениш някакви проблеми, ако съществуват, и евентуално да направиш консултация (което е различно от психотерапията).<br />
<br />
Консултативната работа е свързана със съветване, което може да бъде прието или не, докато психотерапевтичната е нещо по-системно, по-сложно и продължително, в което се работи с несъзнавани проблеми и с проблеми в поведението. Част от стандартната психологична подготовка включва работа с лични проблеми, но това още не значи, че ставаш за психотерапевт.<br />
<br />
- Кога ставаш за психотерапевт?<br />
<br />
- Румен Георгиев: Има Българска асоциация по психотерапия, която включва различни школи и методи – арт терапия, фамилна, групова терапия, психодрама и др. Тази асоциация е член на Европейската асоциация по психотерапия, която е въвела стандарти от 1991 година.<br />
<br />
Психотерапевтът има различна професия от тази на психиатъра и психолога. Това е немедицинска професия – вид специализация след хуманитарно или медицинско образование, за която човек трябва да е минал през специално седемгодишно обучение от 3 200 часа, разделени на блокове – теория, практика, лична терапия. Чак тогава той става правоспособен психотерапевт.<br />
<br />
- Къде се извършва това обучение в България?<br />
<br />
- Румен Георгиев: Различните психотерапевтични школи формират институти и извършват обученията.Alexanderhttp://www.blogger.com/profile/03389890804879699257noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-259590660014368784.post-73955118049493747822011-06-22T03:59:00.001-07:002011-06-22T03:59:29.852-07:00<div id="content"><div class="double"><a href="" name="top"></a><div class="box"><div style="float: right;"><a href="javascript: FontSizeIncrease('text');" title="Увеличи шрифта"><strong>A+</strong></a> | <a href="javascript: FontSizeDecrease('text');" title="Намали шрифта"><strong>A-</strong></a></div><h1 class="title" style="font-size: 18px;">Покерът - новите пловдивски игри</h1><div style="float: right;"><a href="http://www.24chasa.bg/Gallery.asp?GalleryId=822996"><img alt="Галерия с изображения" height="16" src="http://www.24chasa.bg/Images/ContentIconPhoto.gif" width="16" /></a> </div><div class="attributes dotted">Публикувана: Петък, 18-ти Март 2011, автор(и): <a href="http://www.24chasa.bg/Authors.asp?Request=Profile&AuthorId=6283">Найден Тодоров</a>, <a href="http://www.24chasa.bg/Authors.asp?Request=Profile&AuthorId=6255">Румяна Дeнчeва</a>, <a href="http://www.24chasa.bg/Authors.asp?Request=Profile&AuthorId=505">24 Часа</a>; прочитания: 4371; коментари: 15</div><div class="pictorial" id="pictorial"><div class="media"><a href="http://www.24chasa.bg/Images/Cache/Image_822997_6.jpg" rel="lightbox"><img alt="Покерът - новите пловдивски игри" class="image" height="336" src="http://www.24chasa.bg/Images/Cache/Image_822997_5.jpg" width="448" /></a> <div class="navigate"><span class="description"><a href="http://www.24chasa.bg/Gallery.asp?GalleryId=822996">Виж галерия</a></span> <span class="pages"><span class="selected">1</span> <a href="javascript: GalleryImage(822995, 2);"><strong><b>2</b></strong></a> <a href="javascript: GalleryImage(822995, 3);"><strong><b>3</b></strong></a> <a href="javascript: GalleryImage(822995, 2);"><strong><b>»</b></strong></a> </span></div></div>Обстановката не спира учениците от хазарт - използват дори и малките междучасия в школата, за да залагат. СНИМКИ: СЕБАСТИАН ПИЕР </div><div class="text" id="text" rel="text">Стоян З. е 17-годишен. Ученик в гимназията, която преди 4 години бе определена отрейтингът на “24 часа” като най-добрата в България. На изпитите е втори по резултат в цяла София. Стоян З. обаче е изключен от училището и взема изпити като частен ученик.<br />
В осми клас той почти спира да ходи в час, защото играе покер с две карти. Т.нар. спортен покер, за който телевизиите непрекъснато разказват мазно за преуспели младежи с математически талант и здрави нерви, които печелят някакви първенства и някакви хиляди евро.<br />
“В тези репортажи обаче никой не казва, че от четиримата на масата, печели единият Останалите трима губят, и то губят по много”, казва бащата на Стоян.<br />
Според него в държавата има организиран план, гигантска национална измама, която напомня пирамидите и пловдивските игри от зората на демокрацията.<br />
Всъщност не са само тези мазни репортажи по националните телевизии - нонстоп върви реклама на няколко сайта за покер, в които се включват супер известни лица - Дейвид Бекъм, Лотар Матеус.<br />
Има няколко спортни канала, които непрестанно излъчват турнири по покер, а коментаторите говорят дълбокомислени неща, все едно протича огромно интелектуално усилие.<br />
"Показват нормални хора в лъскава обстановка - курорти, хотели, плажове, лъскави коли, което води до пристрастяване към това нещо, презентирано като най-новия суперспорт на планетата. А най-уязвими от тази манипулация са децата", казва бащата на Стоян З.<br />
“Защо са забранени рекламите на алкохол и цигари, а на покер не са? Нима няма пристрастяване към хазарта. Аз водих сина си на специалист и мога да ви потвърдя, че хората, потърсили помощ, в момента са хиляди", казва още той.<br />
Неговият син спрял онлайн покера, а предпочитал да играе на маса, защото е убеден, че е много добър в изчисляването. Всъщност това е най-големият мит за покера с две карти. При обикновения имаш пет карти и залагаш веднъж. В този т. нар. Тексас или Холдем покер правиш комбинации между двете си карти в ръката и три открити на масата. Увличането настъпва от измамното усещане, че можеш да изчислиш вероятността твоята карта да е най-силната на масата.<br />
За разлика от покера с пет карти тук практически залагаш 4 пъти, което много рязко вдига парите, които се разиграват.<br />
При петте карти няма много мислене, там хазартният елемент е ясен - или ти идват карти или не. Докато при този си мислиш, че можеш да надхитриш системата.<br />
Историите, които се разказват за покера, напомнят изключително много пирамидите от 90-те. Обяснява се, че в онлайн покера можеш да печелиш, ако си добър със смятането, защото в мрежата играят стотици хиляди, които губят по-малко. Но не се казва, че във всяко раздаване трима губят със сигурност и двама печелят. Като единият винаги е организаторът на играта. Подобно беше и с пирамидите - обяснението за произхода на парите бе мъгляво, същото както и при покера.<br />
Най-гротеско е, че дори и в български тийнейджърски сайтове се рекламира играта, изрично забранена за лица под 18 години.<br />
А когато те се регистрират да започнат да играят и предоставят фалшиви данни за годините си, всъщност се обричат на пълна невъзможност да спечелят каквото и да било. При разкриване на непълнолетни лица от самите компании акаунтите им се закриват (заедно с евентуално заработените пари) и въпросният IP адрес се блокира, за да не може човек да се регистрира отново в съответната онлайн зала. Но важното е, че евентуалните печалби са конфискувани, тоест от спазването на реда отново победители са организаторите.<br />
Понеже напълно легалната регистрация на дете минава само с изричното знание и съгласие на родителите му или друг пълнолетен близък, първата фаза на зарибяването протича с безплатното трупане на практика със залагане на точки и дадени бонуси, както например в най-популярното кътче от световното интернет пространство - фейсбук. Това е като едновремешните игри със залагане на кибритени клечки в махалата, но в глобално развит вид. Въпросната безплатна практика в интернет кара малки и големи да се чувстват все по-готови, за да се доближат до лъскавите "покеракули" от екрана и до купчините с пари, с които се снимат победителите в излъчваните атрактивни турнири.<br />
В името на индустрията има дори и "онлайн покер за деца" - елементарни безплатни видеоигри в интернет, чрез които "поставяш основите" на зарибяването още в ранна детска възраст.<br />
Но дори при "задължителното" десетинасекундно зареждане на някои от тях, пред погледа на малчуганите се появяват реклами от сорта "печели лесно по 500 евро на ден". Сърфирайки из невинните детски покерзабавачници, скоро започваш да виждаш и препратки към игри с реални пари. И едно кликване на другия линк те кара да мечтаеш за други неща, които всъщност не са съвсем безплатни. Е, ако успееш да се уредиш и с кредитна карта или банкова сметка на роднина или приятел над 18 години. Иначе, докато не можеш сам да си отвориш изрядна сметка, мечтите може и да са безплатни. Временно...<br />
В една от подобните виртуални игри на първо място в класирането по точки е Цецко, на 11 години, от Добрич, водещ пред забавлявал се 60-годишен русенец. Регистрации в сайта имат и 10-годишни момичета.<br />
Пред погледа на тези деца постоянно се появяват бляскави банери с информация за бонуси от 100 или 500 долара/евро при регистрация в истински и изобщо не детски покерзали. Друг е въпросът, че самото усвояване на зарибяващите бонуси става след изиграване на определен брой игри и натрупване на определени точки. Факт е едно - че рано или късно пристрастените към покера деца търсят начин за своя регистрация и своя сметка. Със или без помощ от родител. Най-достъпната им и лесна първа крачка към истинската хазартна част е минаването през така наречените Freeroll (безплатни) турнири. При постигане на резултати в тях, без да си заложил дори цент, печелиш примерно 70 или 100 долара. След това те влизат в твоята сметка. В дадени покерзали и в определени моменти се организират и много по-мащабни Freeroll надпревари, от които може да се спечелят по-сериозни суми, макар и с повече усилия.<br />
Целта на безплатните турнири е чисто зарибяване! При наличие на самоконтрол и дисциплина обаче някои хора могат да задоволяват влечението си към покера съвсем безплатно и дори да заработват пари. Е, те няма да се доближават до печалбите на акулите в бранша, но няма да има и никакъв риск. И все пак не трябва да се забравя, че спортуването чрез хазарт в интернет си е най-вече бизнес. А сигурни печеливши са само организаторите. Според неофициална информация всички компании и сайтове, взети заедно, изкарват зашеметяващата сума от 20-30 млн. долара на ден от Rake - парите, които удържат на милионите играчи, за предоставения им шанс да забогатеят в необятната онлайн зала.<br />
Когато децата започнат да се чувстват по-зрели (поне според мнението им за личните им покерумения), “тръгват и на училище” по покер. В интернет им се предлагат достатъчно опции за научаване на “печеливши стратегии”. После вече и амбициите за “лесни пари” са налице.<br />
При недобро отношение на държавата към заплахата непълнолетни да се подават на хазартното покеризкушение, положението наистина може да придобие застрашителни размери. Защото покер “епидемията” е заразна. Броят на играещите онлайн българи само за последните три години се е увеличил над 600 процента. А близо 200 000 българи играят покер всеки ден. Доста са деца! (24 часа)<br />
<h2>Сварка- селският покер от “Люлин”</h2>Една от най-разпространените игри сред учениците е "свара" или "сварка". Както всяка игра и тя има всевъзможни правила, регионални изключения. Всичко е въпрос на предварителна договорка - клаузите не се променят в разгара на играта.<br />
Целта е повече от проста - изкарай повече точки от противниците ти, ако нямаш добра ръка - блъфирай и спечели колкото се може повече пари. Използват се картите от 7 до асо. Комбинирането им е или по боя, или по число. Тези с картинките носят десет точки, цифрите са толкова точки, колкото е числото и на картата, а асата са по 11 точки. Например вале купа, дама купа и асо пика са 20 точки, защото асото не е купа. Изключение прави седмица спатия - "Йончев", "чотора" или "шпока", най-силната карта. Тя се комбинира с всички останали и тежи 11 точки. В горния случай, ако вместо асо пика се падне "Йончев", сборът става 31 т. <br />
Таванът на точките не е 33 (при три аса), а 34 - ако имате три седмици. Най-малко двама могат да играят, а максимално - осем човека. Всеки получава по три карти, като се раздават по една в посока на часовниковата стрелка. Обикновено преди още да са видели картите си, играчите плащат "вход" - предварително определена сума, която ще изгубят, ако се откажат да залагат, след като погледнат картите си. Така се гарантира, че няма да има кибици, които да стоят по 35-40 "врътки" в играта в очакване на силни карти. Залагането на парите е като при покера - с "плащане" (отговаряне), "с нови..." (наддаване), "на тъмно" (залагане на сляпо, без поглеждане на картите). Спечелилият раздава картите в следващия рунд. Ако двама или повече играчи имат еднакъв брой точки, настъпва "свара". Започва ново раздаване, в което "входът" за него е половината от заложените вече пари на масата. В сварката могат да влязат и останалите играчи, но след заплащане на новата миза. Настоящи и бивши играчи на сварка разказват:<br />
<strong>Е. И., 17 г.:</strong> "Ми не ми пречи, даже така изкарвам повече пари на ден от майка ми. Е, верно - случвало се е да губя по 70-80 лева на ден, ама пък на следващия си ги избивам. Поне по 20-25 кинта си прибирам в джоба, когато играя. А това е, ако не всеки ден, то поне през ден. Събираме се горе в 5-и (става дума за пети микрорайон на Люлин - б.а.) зад един компютърен клуб. Преди играехме вътре, ама го затвориха. Ако не е много студено, винаги сме там. Лятото - привечер, напролет и есен - по обяд. И да вали, не ни грее много, `щото има навес. Още не сме почнали да се събираме, ама и т`ва ще стане. Бе, не ми се отказва. За к`во, като си утроявам и учетворявам джобните. Да не съм луд."<br />
<strong>Б. Г., 16 г.:</strong> "Първо гледах. После почнах да влизам в играта със стотинки - 10, 20, 50. Губех, ама повече от левче не давах. След 2-3 месеца задобрях и почнах с 2-5 лева, после с 10, после с 15, накрая си давах всичките 25 лева, които ми бяха за цялата седмица. Абе, все нещо си мислех, че греша и не вдявам. Т`ва ми разпали интереса още повече. Къде-що имаше сварка по квартала, бях там. Губех си всичките пари първо, а после седях отстрани и гледах кой к`во прави и как действа. Още месец и се понаучих, накрая не печелех, но и не губех, бях си на парите. Единственото, заради което продължавах да играя и да си пилея парите, беше, че се надявах и на мен да ми потръгне. Ама нещо не върза. Не съм стигал чак да убивам и да крада, за да си набавя пари, ама веднъж си заложих дънките и ги изгубих. На другия ден ги донесох в пликче на тоя, дето ме би - един съученик. По едно време ми писна да губя и загрях, че не съм за хазарт аз."<br />
<strong>К. Т., 18 г.:</strong> "А, вече не играя. Мина ми меракът. Не, че нещо съм изгубил страшно много пари. Ама си е наркотик некъ`в, шибана работа. Беше ми станало ежедневие и перспектива за живота. Не исках нито работа, нито нищо. Исках само да седя, да плякам карти и да си слагам по 3 лева повече в джоба. В крайна сметка пораснах, хванах си гадже и за 2-3 месеца тотално оте*ах сварката. След т`ва, явно съм пораснал, `щото видях отстрани как изглежда три-четири деградета да играят на пари, а всъщност да не са целували момиче никога. Като нек`ви квартални отрепки, само че по-млади. Не важи просто."<br />
<strong>И. И., 15 г.:</strong> "Виждал съм к`во прави хазарта на хората. За т`ва и максимално 2-3 лева набивам за свара на ден. Загубя ли ги, ставам и си заминавам. Вътрешно знам, че ако се върна, 100% ще си ги върна. Ама проявявам нек`ва воля и се махам. Ако пък спечеля повече от 20 лева, пак ставам и заминавам. От загубата повече мразя само да губя спечелените вече пари. Абе, дано не изгубя контрол и да вляза в дългове. Само т`ва е тъпо. Че един приятел така го биха, заради 200-300 лева борчове от сварка. Играха на "тъмно", залогът стигна 200 лева и изгуби. Нямаше парите и каза, че отива да си заложи телефона, ама избяга. После го намериха и го напра`иха пастет. Иначе ще си играя, пък да видим!"<br />
СЕБАСТИАН ПИЕР<br />
<h3>Игор Марковски: Синът ми е на 7 години и играе, това го развива</h3>"Моят син е на 7 години и играе спортен покер. Това развива математика, психология, поведенчески качества и дисциплина. Предпочитам да се занимава с това, отколкото да е по-близо до пороците от улицата. Спортният покер е игра за джентълмени, не за прошляци. И не е задължително да губиш баснословни суми. Има турнири с вход 1 евро. Има и множество фрийроли (безплатни турнири с печалби на реални пари). Това не е олимпиада, за да регистрираш участниците. На мен наскоро ми се обажда майката на младо момче, което победи в турнир. И ме пита: "Вярно ли е, че е спечелил пари? Не ги е откраднал?" При покера във всеки момент знаеш къде е детето ти, а не се чудиш дали не е някъде в близост до наркотиците", изтъква мотивите си председателят на Българската федерация по турнирен покер.<br />
Според него само 0,5 процента от играещите покер са измамници, а и те бързо биват разкривани.<br />
"През миналата година покерът официално бе признат за мисловен спорт. Сега, от 28 април до 1 май организираме фестивал на мисловните спортове в София. Ще се играе спортен бридж, спортен покер, табла и шах. 600-700 души ще се включат. А ако децата ни идат на мач и ги набият и се чудиш дали ще се приберат? За какво го правят? За адреналин. Еми в покера понякога адреналинът е повече, а и вече споменах какви качества се развиват", добавя Игор Марковски.<br />
НАЙДЕН ТОДОРОВ<br />
<h4>Система за разпознаване ще спира децата да играят онлайн</h4>Исканията за отваряне на казина и игрални зали с покеравтомати или маси за покерзалагания растат, признават от Държавната комисия по хазарта.<br />
Вече има регистрирани откази на оператори, които не отговарят на условията, твърдят от ведомството.<br />
Редът за даване на лиценз е същият, както при останалите оператори. Искат се регистрация в България, инвестиции, утвърждаване на вътрешни правила за работа, по които да се докаже, че в залите за игри не се допускат непълнолетни и малолетни. Чакащите за разрешение доказват, че имат финансова възможност да изплащат печалбите на участниците в различните игри, в това число и за покер залагания. Законът предвижда за маса с покер около 20 000 лв. такса, за игрален автомат в игрална зала, на който се организира покер - по 7500 лева.<br />
Големият проблем за комисията обаче остават интернет залаганията. В действащия сега закон няма точен регламент на онлайн хазарта. Готов от миналата година проект за промени в закона предвижда да се въведе конотрол и над електронните игри.<br />
Плановете на комисията предвиждат, ако законът се приеме, което се очаква да стане до края на март тази година от МС и след това от парламента, да се изградят наземни сървъри, които да следят онлайн хазарта.<br />
В проекта има запис, според който се предвижда изграждането на система за идентификация на участниците в интернет. Целта е да не се допускат до хазартните игри лица, ненавършили 18 години. Тя няма да струва нищо на държавата, тъй като инвестициите ще бъдат правени от частните лица, които развиват хазартна дейност.<br />
Има проблем и с рекламирането на хазартни игри. Според сегашния закон е забранена пряката реклама.<br />
РУМЯНА ДЕНЧЕВА<br />
<h5>Хазартът за едни е игра, за други - болест</h5>Д-р Александър Ангелов*<br />
11 200 души в България страдат от хазартна зависимост по данни на БАН. Те са към 1/3 от играещите хазарт у нас и са 4-7% от населението над 18-годишна възраст. Оборотът на една ротативка в България в края на 90-те г. е 8 пъти по голям, отколкото на същата машина в Германия.<br />
Международната класификация на болестите и свързани здравословни проблеми (ICD-10) разглежда хазартната зависимост като "утвърдена необходимост за правене на залози с цел печалба или постигане на преимущество". В същата група са поставени клептоманията и пироманията. С кодовото название F-63.0 се обозначава патологичното комарджийство.<br />
При зависимите от хазарт по-често в сравнение с останалото население се откриват и други психични разстройства.<br />
Има сходство при различните зависимости (към хероин, алкохол, никотин или хазарт) - използваният "наркотик" се консумира прекомерно, загубата на контрол се увеличава значително, "наркотикът" се ползва за бягство от реалността, зависимостта продължава дори при поява на негативни социални и здравни последици.<br />
Някои личностни характеристики допринасят за по висока "уязвимост" към хазартна зависимост.<br />
Ниската самооценка се компенсира с преживяването след "голям удар" и очакването и подготовката за следващия. Усещането за успех, приключение, бягство от скуката и негативните емоции стимулират буквално мозъка за поредното залагане. Зависимият има понижен контрол върху импулсите и засилена нужда от наслада и възбуда чрез поредното залагане - нещо подобно на еуфория, която намалява чувството за умора.<br />
Получава се порочен кръг на невронално ниво в мозъка. Наградната система в мозъка се стимулира непрекъснато и се стресира. За да се защити от този стрес, мозъкът реагира по-слабо на наградни стимули. За да се получи желаният ефект, времето за игра и залозите трябва да се увеличават.<br />
Съществува синдромът "Състояние на тилт" или "гонене". Най-често този термин идва от покера и означава непрекъснато увеличаване на залозите, за да се компенсират загубите.<br />
Но социалната изолация се засилва. Чувствата на срам и вина също се засилват, играчите започват да крият залозите си. Някои зависими играчи се разоряват финансово, губят поддръжката на близките си и работата си. Някои от хазартно зависимите стават престъпници, могат да стигнат до опити за самоубийство или до психиатрията.<br />
Най-застрашени са мъжете на възраст около 30 г. от големите градове. Началото на зависимостта е обикновено в юношеските години. Зависимите търсят лечение, когато вече дължат много пари, вече са извършили престъплениеили са пресирани от семейство, близки, приятелска среда.<br />
Последиците от постоянно и непрекъснато залагане могат да бъдат и физически - симптомите са стомашни язви, главоболия и сърдечни удари.<br />
Трябва да правим разлика между проблемни играчи и зависими.<br />
Част от играчите на хазарт могат да имат проблеми, без да са загубили цялостен контрол върху поведението си. Ако обаче хазартът отнема все повече време и средства, отразява се на качеството на живот и социалните връзки, можем да говорим за проблемни хазартни играчи. Някои описват зависимото хазартно поведение като компулсивна игра на хазарт. Компулсивните играчи на хазарат не могат да контролират нуждата си от игра дори тогава, когато това ги разрушава като личности и разрушава взаимоотношенията им с близките.<br />
Всеки хазартно зависим е уникален като личност, затова има нужда от лечебна програма, която е съобразена с личността му. Съществена стъпка в лечението е приемането на зависимостта като болест и търсенето на помощ. За това се изисква кураж, особено когато са проиграни големи суми, провалена са важни лични взаимоотношения.<br />
Игра с намаляване на сумите не помага най-често. Прекъсването на залаганията може да помогне за разкриване на подлежащи психични проблеми - затруднен самоконтрол, емоционална уязвимост и проблеми в изграждането на близки взаимоотношения, изискващи обвързване. Много подходяща в такива случаи е груповата психотерапия или семейното консултиране и терапия.<br />
<em>* Д-р АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ е психиатър, специалист по лечение на зависимости</em><br />
<strong>МИТОВЕ И ФАКТИ</strong><br />
<strong>МИТ 1:</strong> Ако играеш ежедневно хазарт, си проблемен играч. <strong>ИСТИНА:</strong> Играта на хазарт е проблемна, ако предизвиква проблеми.<br />
<strong>МИТ 2:</strong> Играта на хазарт не е проблем, ако разполагаш с достатъчно средства. <strong>ИСТИНА:</strong> Проблемите, предизвикани от ексцесивна игра на хазарт, не са само финансови. Прекомерното ангажиране с хазарт влошава социалните връзки и води до загуба на близки.<br />
<strong>МИТ 3:</strong> Близките на проблемния играч му създават проблеми и той играе, за да ги избегне. <strong>ИСТИНА:</strong> Проблемните играчи често рационализират поведението си. Обвиняват близките си и по този начин бягат от отговорност за поведението си и възможната промяна.<br />
<strong>МИТ 4:</strong> Помощта за покриване на дългове при проблемни играчи ще им върне здравия разум. <strong>ИСТИНА:</strong> Изплащането на дълговете най-често парадоксално покрепя поведението на проблемния играч.<br />
<h6>Отговаряш 4 пъти с да? Значи имаш проблем</h6>Според критериите за зависимост към хазарт на Американската класификация на болестите DSM-IV, за да бъде определен един човек като зависим, той трябва да отговаря на най-малко четири от следните критерии:<br />
1. Все повече се увеличава времето, отделяно за мисли за минали игри, за бъдещи игри, за изучаване на системи, осигуряващи печалба, за набавяне на средства за игра.<br />
2. Играе се с все повече пари, за да се постигне желаното удоволствие.<br />
3. Опитите за ограничаване или прекъсване на играта водят до раздразнителност и неспокойствие.<br />
4. Играта е начин за бягство от житейски проблеми или непоносими емоционални състояния.<br />
5. След загуба на пари играчът бързо се връща към игра, за да си върне загубите.<br />
6. Играчът лъже семейството, приятелите и работодателя си, за да скрие степента на въвлеченост в играта.<br />
7. Играчът извършва незаконни дейности, измами, кражби, за да финансира играта.<br />
8. Играчът губи значими връзки - брак, образование, кариера, работа заради хазарта.<br />
9. Играчът се нуждае от друг индивид, за да го подпомага финансово в играта.</div></div></div></div>Alexanderhttp://www.blogger.com/profile/03389890804879699257noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-259590660014368784.post-77596331187843948992011-02-03T07:11:00.001-08:002011-02-03T07:11:49.513-08:00Лечението на наркоманиите е бутик, а не конфекция<div id="content"><div class="double"><a href="" name="top"></a><div class="box"><div style="float: right;"><a href="javascript: FontSizeIncrease('text');" title="Увеличи шрифта"><strong>A+</strong></a> | <a href="javascript: FontSizeDecrease('text');" title="Намали шрифта"><strong>A-</strong></a></div><h1 class="title" style="font-size: 18px;">Лечението на наркоманиите е бутик, а не конфекция</h1><div style="float: right;"><a href="http://www.24chasa.bg/Gallery.asp?GalleryId=525562"><img alt="Галерия с изображения" height="16" src="http://www.24chasa.bg/Images/ContentIconPhoto.gif" width="16" /></a> </div><div class="attributes dotted">Публикувана: Събота, 26-ти Юни 2010, автор(и): <a href="http://www.24chasa.bg/Authors.asp?Request=Profile&AuthorId=31355">24 часа онлайн</a>; прочитания: 572; коментари: 1</div><div class="pictorial" id="pictorial"><div class="media"><a href="http://www.24chasa.bg/Images/Cache/Image_525564_6.jpg" rel="lightbox"><img alt="Лечението на наркоманиите е бутик, а не конфекция" class="image" height="336" src="http://www.24chasa.bg/Images/Cache/Image_525564_5.jpg" width="448" /></a> <div class="navigate"><span class="description"><a href="http://www.24chasa.bg/Gallery.asp?GalleryId=525562">Виж галерия</a></span> <span class="pages"><span class="selected">1</span> <a href="javascript: GalleryImage(525561, 2);"><strong><b>2</b></strong></a> <a href="javascript: GalleryImage(525561, 2);"><strong><b>»</b></strong></a> </span></div></div></div><div class="text" rel="text">Д-Р АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ <br />
ПСИХИАТЪР, ПСИХОТЕРАПЕВТ<br />
26 ЮНИ Е - Международен ден за борба с наркоманиите. Да помислим: с какво и с кого се борим - с наркотиците или със засегнатите от този проблем хора и семейства? Повече се борим срещу живеещите с този проблем или повече помагаме за тяхното възстановяване?<br />
Добре е да сме наясно, че по цял свят много повече средства се отделят за борба с нелегалния трафик и разпространението на дрога, отколкото за лечение и рехабилитация.<br />
В последните месеци в България ожесточено се дискутира по темата кое е "най-доброто" лечение на зависимостите от наркотични вещества.<br />
Противопоставят се терапевтични общности и лечение без медикаменти срещу поддържащо лечение с метадон и други неопиеви медикаменти. Но така поставен, в наши дни въпросът звучи старомодно, хаби време и сили, усложнява живота на търсещите помощ и техните близки.<br />
Дискусията се върти около идеята, че търсим най-добър подход за лечение на зависимостите и ако стигнем до консенсус за това кое е най-ефективното, то ще бъде разпространено в цялата страна. И тутакси ще реши проблема.<br />
Съвременното лечение на наркоманиите обаче не е конфекция, а бутик. Производството тип конфекция подбира един най-добър модел и го мултиплицира. Бутикът е ориентиран към специфичните потребности и вкуса на конкретния потребител.<br />
Не съществува един най-добър и най-ефективен модел в лечението на наркотичните зависимости. Многобройни и дългогодишни проучвания стигат до извода, че няма едно-единствено лечение, универсално за всички хора. Изборът на подходящи интервенции, услуги, отговарящи на потребностите на конкретната личност, е от критично значение за успеха на лечението. И за връщането към продуктивен живот в семейството, на работното място, в обществото.<br />
Основният фокус не може да е върху обществото, програмата, средата или метода, а трябва да е върху развитието на индивида.<br />
Продължителността на терапията е от решаващо значение за ефективността. Проучвания показват, че при повечето пациенти значими подобрения се постигат след първите три месеца от лечението. В много програми от типа терапевтична общност, където не се прилагат лекарства, през първите 3 месеца отпадат до 50% от постъпилите за лечение. Тъй като пациентите често прекъсват лечението, програмите трябва да включват стратегии за ангажиране и задържане на пациентите. Процентът на отпадналите от метадонови програми е значително по-нисък в сравнение с програмите за лечение без лекарства.<br />
Консултирането (индивидуално и/или групово) и психосоциалната и психологическата подкрепа са съществени компоненти на ефективното лечение на зависимости. Лекарствата са важен елемент от лечението на много пациенти, особено комбинирани с консултиране и психосоциална подкрепа.<br />
Добре е да напомним, че така както няма най-добър подход в лечението на наркоманиите, не съществува и универсално лекарство. Лекарството е биохимична "патеричка", която без психосоциална и психологическа подкрепа е слабо ефективна.<br />
В момента има пропаст между нелекарствените програми (каквито са терапевтичните общности) и насочените към намаляване на здравните щети от употребата на наркотици (за заместващо лечение с метадон, за обмен на спринцовки и др.).<br />
За да се прехвърли мост над тази пропаст в света се утвърждава една интегрирана система от различни подходи. Изборът на лечение трябва да бъде свободен, без оказване на морален натиск.<br />
Но сътрудничеството между на пръв поглед несъвместими лечебни философии до голяма степен ще зависи от взаимното уважение и въвеждането на един общ език за описване на лечението.<br />
Изключително необходима е и справедлива система за субсидиране. Лечебната система би трябвало да подкрепя в еднаква степен медикаментозния модел, терапевтичната общност без употреба на лекарства, рехабилитационните програми и програмите за намаляване на уврежданията от <a href="http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=455376">злоупотребата с наркотици</a>. Взаимното уважение между тях само може да помогне на зависимите в битката с дрогата.<br />
<em>Авторът е специалист по лечение на зависимости, с повече от 20 г. практика в различни програми.</em></div></div></div></div>Alexanderhttp://www.blogger.com/profile/03389890804879699257noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-259590660014368784.post-82702278121472899772011-01-16T05:35:00.000-08:002011-01-16T05:37:20.063-08:00Д-р Александър Ангелов, психиатър, специалист по зависимости: Пристрастеният към чашката си има алкохолно алиби<div class="MsoNormal" style="line-height: 13.5pt; margin: 0cm 0cm 7.5pt;"><b><span style="font-family: Arial; font-size: 10.5pt;">Д-р Александър Ангелов, психиатър, специалист по зависимости: Пристрастеният към чашката си има алкохолно алиби</span></b></div><div class="MsoNormal" style="line-height: 13.5pt; margin: 0cm 0cm 7.5pt;"><strong><span style="font-family: Arial; font-size: 10pt;">Каква е разлика между пияч, пияница и алкохолик?</span></strong><span style="font-family: Arial; font-size: 10pt;"></span></div><div class="MsoNormal" style="line-height: 13.5pt; margin: 0cm 0cm 7.5pt;"><span style="font-family: Arial; font-size: 10pt;">- Пияч и пияница са по-скоро културални термини, идват от битовия фолклор и не са свързани с тежестта на увреждането и на проблемите на пиещия, а по-скоро с това какво е отношението към употребата на алкохол на социалната среда, в която живее. По различен начин се възприема човек, който работи като хамалин и всеки ден изпива по шише вино с колеги, и авиодиспечер, който ходи пил на работа. Втория вероятно ще го изхвърлят веднага.</span></div><div class="MsoNormal" style="line-height: 13.5pt; margin: 0cm 0cm 7.5pt;"><span style="font-family: Arial; font-size: 10pt;">Пиячът външно може да изглежда много адаптиран към средата човек, но това не значи, че не понася здравни щети. Той може да има висок толеранс към алкохола, т.е. да понася големи количества без тежки социални проблеми, но това не значи, че биологично не се уврежда. Такъв пияч може да не пада по улиците, да не се бие и да не прави скандали. Но щом пие системно, това неизбежно води до последици за здравето му. Някой ден може да попадне в болница по друг повод. Там прекъсването на редовния прием на алкохол може да предизвика сериозни усложнения - алкохолна психоза, делириум. Чак тогава след дълги години "безпроблемно" пиене става ясно, че съвестен и добър гражданин е със сериозна алкохолна зависимост и произтичащите от нея здравни проблеми.</span></div><div class="MsoNormal" style="line-height: 13.5pt; margin: 0cm 0cm 7.5pt;"><span style="font-family: Arial; font-size: 10pt;">Според съвременния възглед за зависимия пияч основният критерий е загубата на ситуативен контрол.</span></div><div class="MsoNormal" style="line-height: 13.5pt; margin: 0cm 0cm 7.5pt;"><span style="font-family: Arial; font-size: 10pt;">Той има 2 страни. От едната е културалната норма. Авиодиспечерът може да не е изпил кило ракия, а да има махмурлук от едно- единствено препиване през годината. Но заради този единствен път прави сериозна грешка в работата си и го изхвърлят. Това е илюстрация на краен вариант на културалния възглед. Просто професионалната среда не допуска никога никакъв алкохол. Един строител обаче редовно може да ходи пийнал на работа, ако в неговата среда това се приема за нормално.</span></div><div class="MsoNormal" style="line-height: 13.5pt; margin: 0cm 0cm 7.5pt;"><span style="font-family: Arial; font-size: 10pt;">От друга страна, има и чисто медицински показатели - състояния, при което всяка следваща глътка може да влоши сериозно здравето. Това е като да не се спазва животоспасяваща диета или диабетик да не си приема инсулина. Такъв пияч може видимо да не е много физически увреден или социално дезадаптиран, но за него има висок риск, ако продължи да пие макар и малко. Алкохолът е вреден за него във всякакво количество и трябва да го спре. Но той отрича да има проблем и се оправдава, че пие само по биричка. Това е т.нар. алкохолно алиби.</span></div><div class="MsoNormal" style="line-height: 13.5pt; margin: 0cm 0cm 7.5pt;"><strong><span style="font-family: Arial; font-size: 10pt;">- Колко чашки са рискови? </span></strong><span style="font-family: Arial; font-size: 10pt;"></span></div><div class="MsoNormal" style="line-height: 13.5pt; margin: 0cm 0cm 7.5pt;"><span style="font-family: Arial; font-size: 10pt;">- Няма точен отговор, зависи и от телесната маса и от скоростта, с която всеки разгражда алкохола. Според критериите на СЗО за денонощие здравият черен дроб може да разгради напълно 2 малки питиета концентрат или 2 бири. Това е средната норма за нерискова употреба на алкохол. При всяко количество отгоре дозите се наслагват и черният дроб се претоварва. Но! Всекидневното пиене е рисково само по себе си, защото никой не може да отгатне минималните безвредни количества алкохол. Затова всекидневната употреба не е препоръчителна.</span></div><div class="MsoNormal" style="line-height: 13.5pt; margin: 0cm 0cm 7.5pt;"><span style="font-family: Arial; font-size: 10pt;">От голямо значение е и качеството на алкохола. У нас е пълно с отровен, фалшив. Най-големите рискове са за младите, защото в много нощни заведения предлагат такъв алкохол, злоупотребявайки с това, че са неинформирани и бързат да "живеят".</span></div><div class="MsoNormal" style="line-height: 13.5pt; margin: 0cm 0cm 7.5pt;"><strong><span style="font-family: Arial; font-size: 10pt;">- Какъв е критерият за зависимост? </span></strong><span style="font-family: Arial; font-size: 10pt;"></span></div><div class="MsoNormal" style="line-height: 13.5pt; margin: 0cm 0cm 7.5pt;"><span style="font-family: Arial; font-size: 10pt;">- Освен загубата на ситуативен контрол друг критерий е загубата на количествен контрол - да не можеш да спреш след 1 питие. Всеки път, когато решаваш, че ще си пийнеш само малко, завършваш с пиянство. Ако не за зависимост, това е ясен критерий поне за наличието на сериозен проблем. Но най-сигурният критерий за наличие на болестна зависимост е абстиненцията - т.е. явленията на отнемането. Абстиненцията не трябва да се бърка с махмурлука, макар че си приличат. Между двете има разлика. Тя е в това, че все още относително здравият човек с махмурлук ще пие 1-2 бири и ще заспи или няма да иска с дни да близне алкохол и даже да мисли за него. А този, който твърди, че става все по-добре с всяко следващо питие - той всъщност вероятно се бори с абстиненцията. Алкохолът е станал част от метаболизма му.</span></div><div class="MsoNormal" style="line-height: 13.5pt; margin: 0cm 0cm 7.5pt;"><strong><span style="font-family: Arial; font-size: 10pt;">- Какви са проявите на алкохолна абстиненция? </span></strong><span style="font-family: Arial; font-size: 10pt;"></span></div><div class="MsoNormal" style="line-height: 13.5pt; margin: 0cm 0cm 7.5pt;"><span style="font-family: Arial; font-size: 10pt;">- Сърцебиене, неудържимо треперене, покачване на кръвното, усилено потене, тремор, повръщания. Повръщането при абстинентния алкохолик е различно от повръщането на препилия гимназист. При зависимия то е сутрин на гладно заради възпаления на хранопровода и гастрит, причинени от злоупотребата с алкохола.</span></div><div class="MsoNormal" style="line-height: 13.5pt; margin: 0cm 0cm 7.5pt;"><strong><span style="font-family: Arial; font-size: 10pt;">- Какво е алкохолна болест? </span></strong><span style="font-family: Arial; font-size: 10pt;"></span></div><div class="MsoNormal" style="line-height: 13.5pt; margin: 0cm 0cm 7.5pt;"><span style="font-family: Arial; font-size: 10pt;">- Това е по-старо понятие, вече се говори за рисково пиене, увреждащо пиене, често ползван термин е синдром на зависимост към алкохол. На биологично равнище той е свързан с наличието на телесни увреждания, медицински проблеми. Има обаче и нарушения в социалното функциониране и изменения на личността. Те се забелязват най-напред в семейството. Нарушава се общуването. Пиячът става конфликтен или се отдръпва от близките си. Промените се виждат и в професионалната сфера, спадат постиженията в работата. Променя се и приятелският кръг - първо пиячът започва да търси среди, в които алкохолът е норма, после започва да пие със случайни хора и накрая идва моментът, в който вече пие сам.</span></div><div class="MsoNormal" style="line-height: 13.5pt; margin: 0cm 0cm 7.5pt;"><strong><span style="font-family: Arial; font-size: 10pt;">- Кои са белезите, че алкохолът започва да става проблем? </span></strong><span style="font-family: Arial; font-size: 10pt;"></span></div><div class="MsoNormal" style="line-height: 13.5pt; margin: 0cm 0cm 7.5pt;"><span style="font-family: Arial; font-size: 10pt;">- Нарушават се навиците, променя се ритъмът на живот, той започва да се подчинява на пиенето. У нас проблемното пиене за съжаление е обичайна социална "норма".</span></div><div class="MsoNormal" style="line-height: 13.5pt; margin: 0cm 0cm 7.5pt;"><span style="font-family: Arial; font-size: 10pt;">Тук средата е свръхтолерантна към рисковото пиене. Няма и чувствителност и у условно здравите хора към него. Нашата култура към пиенето потиска рефлекса на хората да търсят помощ по механизма "щом всички наоколо пият, значи няма проблем".</span></div><div class="MsoNormal" style="line-height: 13.5pt; margin: 0cm 0cm 7.5pt;"><span style="font-family: Arial; font-size: 10pt;">Няма сигурни и изпълняващи се административни мерки за защита на младежите и на други уязвими групи. А заради ниския стандарт на живот алкохолът е от най-евтините забавления и пиенето е много разпространена форма за прекарване на свободното време.</span></div><div class="MsoNormal" style="line-height: 13.5pt; margin: 0cm 0cm 7.5pt;"><strong><span style="font-family: Arial; font-size: 10pt;">- Колко са алкохолиците у нас? </span></strong><span style="font-family: Arial; font-size: 10pt;"></span></div><div class="MsoNormal" style="line-height: 13.5pt; margin: 0cm 0cm 7.5pt;"><span style="font-family: Arial; font-size: 10pt;">- Няма официална обобщена статистика. Данни събират различни институции, но не си ги обменят, за да имаме пълна картина. Затова никой не знае с точност колко са проблемните пиячи у нас.</span></div><div class="MsoNormal" style="line-height: 13.5pt; margin: 0cm 0cm 7.5pt;"><strong><span style="font-family: Arial; font-size: 10pt;">- Как да се спре пиенето веднъж завинаги? Или има състояние, отвъд което положението става необратимо?</span></strong><span style="font-family: Arial; font-size: 10pt;"></span></div><div class="MsoNormal" style="line-height: 13.5pt; margin: 0cm 0cm 7.5pt;"><span style="font-family: Arial; font-size: 10pt;">- Винаги можеш да спреш пиенето, въпросът е да не се върнеш към него. Легенда е, че няма бивши алкохолици. Има, това са хора, които са спрели и повече не са се върнали към алкохола. Но за някои излекуването в медицински аспект е достатъчно и решават, че им стига да минат през детоксикация и да им се възстановят основни чернодробни показатели. Но това не е достатъчно! Почнат ли пак, връщат се на предишното ниво в рамките на 1 година. Анонимните алкохолици имат понятие "трезвеещ алкохолик". Това е човек, който не само е спрял да пие, а и знае, че ако пак започне, ще пропадне. Затова е променил и други неща в живота си, поставил си е цели, сменил си е приятелите. Така си е създал повече шансове да преодолее проблема. Спирането на алкохола обаче се затруднява от т.нар. алкохолно алиби: винаги се намират причини за пиене - жена ми няма пари, шефът е кофти. Има и механизъм на самозалъгване, че щом имам контрол върху живота си, значи имам контрол и върху пиенето. Това обаче е илюзия! В такива случаи могат много да помогнат близките, като кажат: човече, имаш проблем, потърси помощ или ние ще потърсим. Дори шефът може да се намеси и даже трябва да го направи, както е в нормалния свят, в зряла социална среда. Трябва да извика служителя, да му каже, че знае за проблема му, но го цени. Затова го пуска за 1 месец в отпуск, през който да потърси помощ. А като се върне, иска да му бъде доказано, че мерки са били взети, а не да се задоволява само с това, че служителят е дошъл трезв и гладко избръснат.</span></div><div class="MsoNormal" style="line-height: 13.5pt; margin: 0cm 0cm 7.5pt;"><span style="font-family: Arial; font-size: 10pt;">У нас обаче не става така. Колегите крият пияния или се правят, че не го виждат. Това е свързано с нашия манталитет на срамливост и прикритост спрямо социално неприемливи форми на поведение.</span></div>Alexanderhttp://www.blogger.com/profile/03389890804879699257noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-259590660014368784.post-55367672495855211262010-12-29T07:39:00.000-08:002010-12-29T07:39:37.874-08:00Д-р Александър Ангелов: Алкохолът вреди повече от наркотици, българите пият безпаметноД-р Александър Ангелов е психиатър. Работи от дълги години с пациенти, които имат проблеми с наркотичните вещества и алкохола. Има специализация по психотерапия. В момента е ръководител на програма за поддържащо лечение с метадон. Работил е в Националния център по наркомании. Известно време е бил в неправителствения сектор, а сега е в частна клиника „Доверие за здраве“.<br />
- <strong>Как се познава дали човек е зависим от алкохола или просто си пие?</strong><br />
- Това дали губиш контрол върху ситуацията, е един от основните показатели дали си зависим. Ако в обичайното си ежедневие, в което ти имаш приятели, работа и някаква интимна връзка, състоянието, в което изпадаш, започне да нарушава този баланс, значи нещата излизат от контрол. Това може да се каже, че е един от сериозните знаци.<br />
- <strong>Хората, които имат зависимост, обикновено отричат. Те казват: „Няма такова нещо, аз се контролирам.“ Какво им пречи да го осъзнаят?</strong><br />
- Това е т.нар. алкохолно алиби. Има такъв професионален термин. По принцип консумацията на алкохол е толерирана в нашата култура, дори бих казал, че е свръхтолерирана. Освен това, чисто психологически, човек трудно приема, че е различен от другите или че нещо е по-неуспяващ. Много хора си пийват редовно и им няма нищо. Защо тогава аз да съм по-различен, да съм пияница, алкохолик? Трудно е да кажеш – моето пиене изглежда, че е увреждащо. Ежедневно пиещите, при които не се наблюдават някакви груби дисфункции, нарушаване на социалното им ежедневие и на ангажиментите им, също се увреждат. С годините те може да установят, че имат проблеми с черния дроб, с панкреаса и др. Много от тях никога не стигат до лечение. Този, който си даде сам сметка, че алкохолният му проблем е сериозен и потърси лечение, бих казал, че е голям куражлия. Той обикновено има по-големи шансове по-нататък да се справи с проблема при професионална помощ. Но най-често това се случва (не само при алкохолната зависимост, но и при другите химични зависимости) под натиска на обкръжението, главно на майките и съпругите. Мъжът по-трудно приема, че има близък, който не може да се справя с веществата.<br />
- <strong>Коя е границата на опасното пиене?</strong><br />
- Границата на опасното пиене е нещо индивидуално, но най-грубо казано това е количеството алкохол, което черният дроб не може да разгради от едно пиене до следващото. Тоест, ако при следващо пиене черният ви дроб не е разградил това, което сте изпил предишния път, това се приема за опасно пиене.<br />
- <strong>Тоест, опасно е да се пие често, така ли?</strong><br />
- Не бих казал често. Има някакви осреднени стойности. Според тях около 80 мл концентриран алкохол или 1-2 бири, или половин бутилка вино дневно, се счита за неувреждащо пиене. Разбира се, ако съответният индивид е в състояние да разгради това количество алкохол до следващия ден.<br />
- <strong>Хората, които всекидневно пият, дори да започнат с малко, неусетно увеличават количеството. Има ли връзка това с проблемната употреба?</strong><br />
- Има връзка. Появява се феноменът на т.нар. плато. Част от пиячите имат тежък махмурлук след по-сериозно пиене. Налага се на другия ден да останат в леглото и да се подсилват със супи, витамини, бульони. Такъв човек може да изпие един литър концентриран алкохол, но на другия ден е като болен. Други хора (по ред причини, главно свързани с ензимната им обмяна) имат по-голяма възможност да разграждат алкохола. Те по някакъв начин са по-застрашени да станат зависими, ако влезнат в контакт с алкохола. Защото получават увереност - о, аз мога да изпия половин кило твърд алкохол и нищо ми няма. Нищо ти няма и известно време ти може да си пиеш всеки ден по половин–един литър алкохол, но един ден, ако по някаква външна причина принудително ти спре пиенето (примерно разболяваш се, влизаш в болница, нямаш пари), може да се окаже, че правиш алкохолна психоза. Изведнъж се появява алкохолна абстиненция – треперене, потене, високо кръвно.<br />
Един чисто поведенчески критерий – ако някой се е напил и на другия ден казва: „Ох, не мога да погледна алкохол“ е едно. Но ако някой се е напил с концентрат и на другия ден може да продължи с концентрат, той е рисков. Значи, че той поддържа някакво постоянно ниво на алкохол в кръвта.<br />
- <strong>Какви са физическите симптоми, по които човек може да осъзнае за себе си или да познае в другия, че има зависимост към алкохола?</strong><br />
- Един от първите физически признаци е отношението към храната. Човек, който има рисково пиене, започва да се храни по-малко. Съответно – сериозните пиячи, особено пиячите на концентрат, са слаби, сухи хора, пушещи много, приемащи малко храна. Друг сигурен физически симптом е състоянието на черния дроб. Често при хора, които имат проблем с алкохола, се появяват спукани капиляри в горната част на лицето. Има едно специфично зачервяване, защото рисковата консумация на алкохол води до промяна в съдовата стена и обвивката на кръвоносните съдове става по-уязвима. Появяват се колебания в кръвното. Когато нивото на алкохол в кръвта пада, започва да играе кръвното, защото алкохолът вече е включен като „естествена“ част от обмяната на организма, но всъщност като опасно звено. Когато това ниво започне да спада, се появява стрес. Покачва се кръвното, появява се потене, неспокойствие, тревожност, треперене на ръцете, раздразнителност (такива хора обикновено са лесно раздразнителни).<br />
- <strong>Това ли е абстиненцията?</strong><br />
- Най-общо да. Абстиненцията е едно състояние, което може най-общо да се определи като малко по-сериозен грип. Може да се появи включително и повишена температура или трайно покачване на кръвното. Появява се треперене не само на ръцете, но и на цялото тяло, обилно изпотяване. Има и други усложнения, които се проявяват в от 3 до 5% от тежко пиещите хора – това са психозите. В просъница може да се появят някакви илюзии, да ти се струва, че има някакви картини на стената и това да се превърне в халюцинация, включително и слухова – може да започнеш и гласове да чуваш. Едно от най-тежките усложнения са епилептичните припадъци. В абстинентни състояния един зависим пияч може да получи епилептичен припадък.<br />
<div class="myinlinepictureleft" style="width: 330px;"><div class="myinlineborder" style="width: 330px;"><img alt="" class="myinlinepictureimg" height="267" src="http://e-vestnik.bg/imgs/zdrave/D-r_Angelov02.jpg" title="" width="330" /></div><div class="myinlinepicdescription"><span>Снимка: e-vestnik</span></div></div>Този припадък, ако се случи някъде на улицата или на стълбите, може да доведе до фатални последици. На мен ми се е случвало пациент така да ми почине. Прави припадък на едни големи, високи и широки стълби, пада назад, удря се в темето, получава мозъчен кръвоизлив и не успяха да го спасят. Уж непряка последица от пиенето, но в крайна сметка – припадък.<br />
- <strong>Може ли да се направи психологически профил на човека, който е предразположен към зависимост от алкохола? Да кажем например - ако човек има слаби нерви, той е по-вероятно да стане алкохолик?</strong><br />
- Мисля, че няма слаби и силни хора по отношение на пиенето. Изобщо, по отношение на тези неща, да се говори за слаба и силна воля е малко некоректно. Митологизирано е схващането – той е със слаб характер и затова пие. Аз не мисля, че човек, който по някакъв начин се саморазрушава, е слаб. Не може да се говори за слаб характер. По-скоро нещата опират до някаква личностна уязвимост и до средови фактори. От значение е в какви условия живееш, с какви хора общуваш, какви са навиците в семейството, от което произлизаш. Дори и да не си базисно личностно уязвим, ако около теб ежедневно, особено от ранна възраст, се приемат алкохол, хапчета и подобни неща, това по някакъв начин се запечатва в съзнанието ти като модел.<br />
- <strong>Вярно ли е, че има генетична предразположеност към алкохолизма?</strong><br />
- Това е много голяма и недовършена тема. Продължават изследванията в тази посока, но и до ден днешен най-заклетите привърженици на генетичната теория смятат, че рискът е някъде 50 на 50. Генната предразположеност към алкохолизъм (като биологична информация в индивида) е 50% от риска да се развие такава зависимост, в комбинация с другите фактори, за които говорихме.<br />
- <strong>Тоест, ако единият ти родител е алкохолик, ти си една четвърт генетично предразположен, така ли?</strong><br />
- Родител алкохолик още не означава генетична предразположеност. В неговата генетична информация може да няма нищо по този маркер, който е показателен за риска от развитието на такова състояние. Но има поведенчески модел, който качва риска. Така че не може да кажем – ако единият е алкохолик, рискът за детето е 25%, а ако и двамата пият – 50%. По-важен е поведенческият модел на първите хора, с които ти прекарваш живота си.<br />
- <strong>В резултат на това, че си живял с тези хора, ти се вижда естествено да усвоиш техните навици, така ли?</strong><br />
- Не че ти се виждат естествени, но когато ги наблюдаваш от най-ранна възраст, това е едно полусъзнателно или дори несъзнателно влияние. Първите модели на някакви социални и полови отношения, които виждаме около нас, това са на бащата и майката. Тоест, ти си с тях от невръстна възраст и дори нищо да не помниш, то остава в теб.<br />
- <strong>В България намаляват ли алкохолиците?</strong><br />
- О, не, в никакъв случай. Бих казал, че там нещата са много тягостни, защото много отдавна няма проучване на национално равнище за състоянието на алкохолната консумация, на увреждащото пиене или за алкохолната зависимост на населението. Може би десетки години няма такова национално проучване. Чух, че напоследък се е сформирала работна група към Министерството на здравеопазването, която ще разработва национална програма за намаляване на консумацията. Но и в самите клиники, които се занимават с психично здраве, като че ли повече се обръща внимание на хората, които имат проблеми с наркотичните вещества, повече се обръща внимание и се лекуват хора, които имат обща психиатрична симптоматика. Качеството на живот и нагласите на хората по земите, на които пребиваваме (не смея да твърдя, че са държава), не предразполагат към загриженост и опасение, че тези хора имат нужда от помощ. Аз мисля, че се пие безпаметно. Даваха няколко пъти репортажи по телевизията, показваха момиченца, които от сутринта си бяха отворили бира на една пейка. И казват – ами момчетата там някъде пият твърд алкохол… Не че съм някакъв специален фен на преди и след 1989-а година, но преди това диспансерите регистрираха задължително определена група психични заболявания. Трябваше да си регистриран, викат те на контролен преглед и това важеше и за хората с алкохолен проблем. Имаше някаква отчетност, имаше горе-долу някаква представа за това какъв е размерът на този проблем.<br />
- <strong>Косвено не може ли да се прецени колко хора имат проблеми с алкохола – например, по броя на тези, които идват да се лекуват или близките им търсят помощ?</strong><br />
- Не мога да се ангажирам категорично, но някъде бях срещнал цифрата около 200 000 проблемни и зависимо пиещи в България.<br />
- <strong>По-високите цени на алкохола и по-трудният живот не са ли пречка пред това да се развие алкохолна зависимост?</strong><br />
- Това не може да повлияе, дори е обратното. Има много домашен алкохол, както и фалшив алкохол, който уврежда по-бързо пиещите. Само като си помисля какво се сервира по дискотеките на децата, косите ми се изправят. Достатъчно е този, който иска алкохол, да може да си протегне ръката до нивото на бара и веднага му се сервира. Няма 18 години, няма 16 години. Особено в провинцията какво става и колко инциденти и катастрофи има с пияни млади хора…<br />
- <strong>Повечето алкохолици отричат проблема си, а роднините искат да им помогнат. Какво поведение на близките стимулира човека да осъзнае проблема си и обратното – кое го тласка още повече да се саморазрушава?</strong><br />
- Една от стимулациите още повече да се разрушава човек със сигурност е, ако близките се правят, че все едно нищо не се случва. Нещата си вървят, това е доброто момче (момиче, жена ми, мъжа ми), аз ще се грижа за него, а той да си прави каквото иска. Това със сигурност работи за това човек да продължи с разрушаването. Другото нещо, което работи в тази посока, е човекът да бъде отстранен, елиминиран. Ако го изолират и кажат: „Виж какво, повече не можем да се разправяме с теб, оправяй се, както можеш.“ Разбира се, никой не може да задължи някого непременно да търпи да го тероризира един пиещ човек.<br />
Но това, което със сигурност работи за шанса такъв човек да потърси помощ или някаква промяна, е следното: ако приемем, че близките на пиещия са някакъв отбор, който сравнително добре партнира, този отбор просто трябва непрекъснато да го конфронтира и да казва: „Виж сега, ти наистина може да правиш каквото си поискаш с твоето пиене, но ние се тревожим за теб, не можем да бъдем безучастни и ще търсим някакъв начин да се реши проблемът. Ние не те мразим, не искаме да те изгоним, не те унижаваме, но ние мислим, че това пиене ти вреди.“ Това е една честна ситуация, която идеално е описана в книгата на Бети Форд - съпругата на един от президентите на Щатите, която е била алкохоличка. Там в един момент цялата фамилия (президентското семейство) се събира и казва: „Ние те обичаме и ни е мъчно за теб и затова нещо ще направим.“ И я конфронтират непрекъснато: „Не си добре, това пиене не е добре. Не те мразим, но просто не можем да понасяме пиенето и начина, по който се увреждаш.“ Това е тънкият акцент, който по нашите земи като култура не се среща много често.<br />
<div class="myinlinepictureright" style="width: 300px;"><div class="myinlineborder" style="width: 300px;"><img alt="" class="myinlinepictureimg" height="268" src="http://e-vestnik.bg/imgs/zdrave/D-r_Angelov011.jpg" title="" width="300" /></div><div class="myinlinepicdescription"><span>Снимка: e-vestnik</span></div></div>Вчера при мен дойдоха по спешност едни хора – мъж и жена. Ами мъжът се държеше с жената като с животно. Бута я, дърпа я. Аз му казвам: „Абе, човек, остави я, тя не е добре“, а той един такъв примитивен човек, загрижен за това какво ще си помислят другите.<br />
Не само ние, но и по света, хората са много изкушени от морализаторстването – когато стане въпрос за дроги или за алкохол, се започва: „Остави го тоя боклук, той е безхарактерен тип.“ А това е болест. Болест е като всички други, но понеже е културно обусловена, от това, че има някакъв поведенчески модел, чрез който ти едва ли не по своя воля си причинил болестта, хората се отнасят негативно. А не е точно така, защото просто ти в един момент губиш контрол и изпускаш ситуацията от ръце. Тоест, никой не започва да пие и да взима наркотици, с идеята, че иска да стане алкохолик и наркоман. Няма такова нещо.<br />
- <strong>Излиза, че проблемът с алкохолната зависимост много се подценява?</strong><br />
- Естествено. В социален мащаб алкохолът допринася за много по-значителни обществени и здравни увреждания, отколкото каквото и да е друго – тютюн, хероин, кокаин. Тук има 1-2 важни акцента, които важат и за алкохолизма, и за неалкохолните наркомании. Много е важно колко време продължава лечението на един човек. Приема се, че продължителност от порядъка между година и половина до 3 години (не е задължително в това време да си в болница), е един оптимален период, в който ти може да се възстановиш напълно. Една от най-успешните организации, която се справя с този проблем, е на анонимните алкохолици. Заслужава си човек да посети тяхна сбирка, въпреки че ритуалите понякога може да изглеждат и странни. Но всъщност е много интересно, защото това е група за взаимопомощ, там няма професионалисти, а само бивши пиещи или новодошли, които искат да спрат. Аз лично познавам тези хора и някои от тях не пият вече от 10 години. Ти може условно казано след 8-10 години да се пропиеш отново (възможно е), но кой може да вземе от живота ти тези 10 години? За такива хора някои казват: „трезвеещ алкохолик“, други ги наричат „екс“, а на мен най-много ми харесва „бивш“. Бивш, който, ако започне, ще се върне пак, но той може да изкара 5-10 години без алкохол. Аз имам такъв пациент – истински алкохолик, който не пие вече може би от десетина години. Той беше буквално по канавките, а сега си има собствена фирма, изучи си децата в чужбина, жена му си го прибра. Изобщо – сега е един преуспяващ човек, който преди беше абсолютно изритан отвсякъде. Сега никой не може да каже дали той пак ще се пропие или не, но този човек в момента е добре. В този смисъл „излекуван“ е малко обобщаваща категория, но за един алкохолик всеки ден, спечелен без алкохол, е нещо.<br />
- <strong>Какво ще кажете за средния българин, който всеки ден си пие по 2-3 ракии със салатката вечер?</strong><br />
- Средният българин в най-честия случай не е алкохолик, но все пак отново трябва да се има предвид личната уязвимост. Много често се дават за пример разни баби и дядовци, които са живели по планините, пили всеки ден по 2 или по 3 ракии, или от сутринта си правели попара с вино, и изкарали до 90 години. Хайде, опитай сега, с нашето темпо и начин на живот, да закусиш попара с вино и да изкараш до 90 години. Съвременната култура и стресът много добавят към риска тези хора в един момент да станат по-уязвими откъм чернодробни проблеми, сърдечно-съдови заболявания и др.<br />
- <strong>Защо алкохолът се толерира в България, за разлика от другите наркотици?</strong><br />
- Това си е социална политика, международна политика, както искате го наречете. По принцип неалкохолните наркомании са пряко свързани с престъпни организации, това е извън закона. И се вадят страхотни политически дивиденти от това, че някои от държавите, които са на пътя на наркотика, залавят някакви количества, изгарят ги, награждават се митнически служители, политици разни се снимат пред купчини горящ хероин. От това се вадят дивиденти. От това се правят и сериозни черни пари. От друга страна са засегнати младите хора – бъдещето на нацията, както обичат да казват политиците. И те си казват: „Какви сме ние, що за хора сме, ако не обърнем внимание на бъдещето на нацията (или по-арогантно казано – генетичния фонд). „Какво правим ние за генетичния фонд? Оставяме ги да се друсат.“ А това, че куп българи си мрат по улиците, по разни домове, на най-различни възрасти, които нямат нищо общо с наркотиците, никой не го интересува. Аз не съм видял някой да излезе и да каже: „Всеки ден в България умират еди колко си човека.“ Не от алкохол, а по принцип.<br />
- <strong>И от алкохол не си спомням някой да е казвал по колко човека умират на ден?</strong><br />
- Ами не казват. А аз мисля, че всеки ден в тази държава умират страшно много хора.<br />
- <strong>Но има умилителни статии: „Защо им взимате на хората ракийката“?</strong><br />
- Да - аз също съм чувал, дори и образовани хора да говорят така. Един приятел, който между другото си пийва здравичко, веднъж ми казва: „Абе, Сашо, кой си ти, бе? За какъв се мислиш? На тоя измъчен и изстрадал народец да му спреш и най-малката упойка, и най-баналното обезболяващо, което малко да му успокои душицата!“<br />
- <strong>Казахте, че алкохолът е по-вреден за здравето на хората от повечето наркотици. Това на какво се дължи – че се употребява по-масово или че е по-токсичен?</strong><br />
- И на двете.Alexanderhttp://www.blogger.com/profile/03389890804879699257noreply@blogger.com0