сряда, 7 февруари 2018 г.


Не пия от октомври, 2016 г. Не ям дори храна, приготвена с алкохол – не от претенция, вече не ми е вкусно.
Пия от студентските си години. Злоупотребявах с алкохол вече шеста година. Сега съм на 45. Дори най-добрият ми приятел във времето, а той също злоупотребява с алкохола, не ме изтърпя. Ние вече не поддържаме контакт – и заради това. Все пак, той беше един от малкото, в „апогея” на пиянството ми, който изтича при мен, мисля за последно – тогава официално в болница ми направиха тест – 2 промила. Бях му се обадила, че ще се самоубия. Имаше и тогава едни добри Души по пътя, дето отказаха да ме настанят по психиатрии – оцениха ме по достойнство, така да се каже…Но, как ме уплаши това!!! Вратите отвъд дъното, които тогава вече си ме чакаха, съвсем отворени…
А, да не забравяме, и „приятелите”, за които аз преувеличавах, на мен нищо ми нямаше, е – колко пък пиеш, абе я не се втелясвай… С тези се разделих най-напред.
Приятели не бива да позволяват да си там…
Пия много чай. От мента, литри и литри, и литри – всяка вечер, всичките тези месеци. Към това се пристрастих K Това, мисля, удовлетворява, необходимостта ми от наливане - преди да спра с алкохола, накрая аз вече се наливах, в буквалния смисъл. Не бяха редки случаите, в които започвах с виното за закуска. Познавах добре неколкодневните запои. Познавах отблизо срама, който удобно изчезваше след първата-втората-незнайно коя чаша поред. Купувах си кутии с вино. Отдавна… Избирането на качество в бутилка отдавна беше оставено в миналото. Тя вече не ми беше достатъчна за деня. Носех католическо количество вина. Бях загубила уважението на родителите си, ако въобще някога съм го имала – те искаха единствено да ме изпратят в психиатрия. Не получавах подкрепа от тях – през 1999 г. те загубиха трагично моя брат и мъката зае всичкото място в живота им. Изживяваха си я заедно, аз бях изолирана от това. Аз, практически, загубих поради това, брат си, майка си и баща си, едновременно. Към днешна дата, все още само майка ми е жива, нашата история е приключена или неслучена, взаимоотношения като след невъзможна любов, от моя страна, от които все по-малко ме боли. Тази болка, разбира се, беше също част от алкохолните давения.
Бях започнала да правя очевидно впечатление в работата си. Обичам професията си, привързвам се към хората, с които работя и това ме мъчеше неимоверно. Дните ми бяха маркирани от няколко, все свързани с виното неща – как изглеждам сутрин в огледалото, много ли ми личи снощи, колко ми мирише дъхът, буквалното поглъщане на чашите (чашата, все по-рядко една) вино на обяд, разтреперването на ръцете пред колегите на масата, тъпите обяснения, че е от стрес, високо кръвно и т.н., които не съм запомнила, бягството от общи обеди, уморените следобеди, прибирането вкъщи, спокойствието да се налея с вино.
Умората - повече от стотици земни кълба върху гърба ти, неадекватността, безпаметността – но винаги, придружена с предварителната увереност, че със сигурност си сгафил, изложил си се, било е безвъзвратно – и това, и това, и това…
Без свидетели!
Дали?!
Синът ми. Моят свидетел. Години наред, наблюдаващ неизменно вече впиянчената си майка. Щадящ ме, неизменно. Това изтъкано от деликатност и грижливост прекрасно човешко издание. До миналата година, когато ясно и категорично ми заяви, че съм на път да го загубя, че е на ръба да започне да се срамува от мен, че съм много близо до това да заприличам на кварталната жена-пиянка – обект на всеобща подигравка.
Една очевидно впиянчена жена и нищо повече – това беше тъжната равносметка.
Поетеса…
Луната е сърп,
Денят беше слънце.
А чашата вино е все недовършена…
Кога ли във днешния ден
Оставих частица за себе си…
Стандартен?
Редовен?
Денят вече е минало.
А чашата вино е все недовършена…
КАжи честно?!?!? Както би казал синът ми.
Та, с това разполагах, към октомври 2016. А, и тормозът върху хора, близки и по-далечни, също беше налице. Доста си тръгнаха.
Останаха ми хора. Те много ме пазят K Не говорим за това и тази тяхна деликатност и нежност ме изпълва с огромна обич, към всеки от тях.
Първото, за което си дадох сметка, е че имам късмета на най-добрия отбор. В него сме – моят син, аз, моят психиатър и моят психотерапевт. Моите мили ангели и верни поддържници. Моите верни и силни подадени ръце, всеки по своему.
По моя път без алкохол няма чудеса. Та, нима, поркането е чудо, че очакваме пътят без него да е чуден?!
По-хубаво е. Всъщност – велико е!
Най-много ми помага сравнението – моето преди и сега. Не си се спомнях, замъглена и затъпяла.
Не се занимавам с това колко стряскаща е разликата. Отдала съм се напълно на удоволствието – от ясното си съзнание, от способността си да си спомням, от лекотата на безвиновността, от липсата на срам. От дъха си, който вече е САМО на цигари K. От събуждането с чиста глава и без нападението на гадните и непосилни мисли, които не можех да овладея – за вида и размера на щетите, които съм нанесла на хора, вчера, онзи ден, толкова дни и нощи. И - без умората – по същество, и без безнадеждността.
Ставам рано, обичам изгревите, понякога ги снимам. Преобладаващо дните ми са кротки, имам си ритуали. Вярвам в надеждността и смисъла на ритуалите. Между другото, и докторите ги препоръчват горещо. Вече не се пазя непременно от ситуации, свързани с алкохол. При мен, отношението към хората, които пият, понастоящем е сведено до безразличие. Злоупотребяващите ми носят единствено тъга и понякога – раздразнение. Гледката е кофти.
Мисля си понякога дали бих пийнала нещо. Тази мисъл не ми носи удоволствие в повечето случаи, но имам и моменти, в които откровено ми се пие.
Аз имам тежки загуби в жива сила, много скъпи за мен хора ги няма завинаги. Това лято преживях кошмара да съм евентуално болна от рак.
Така крехко е всичко. И кратко.
За мен вече е важно това крехко и кратко да е в ясно съзнание, важно ми е, че отново имам сетивата за простото, ежедневното, че мога да съм радостна – лукс, който си отнех за дълги години, удавени в алкохол.
Важно ми е синът ми да се гордее с мен, да съм достойна жена, да живея и остарявам от понеделник до неделя, с кротост и радост.
Устроила съм простичко деня си, грижа се за себе си, опитвам се да не си причинявам излишни драми, да подавам ръце на други, стремя се към прошката, работя за смирението си, грижа си важните хора, които днес са с мен, радвам се на прекрасния Божи свят и се гордея със себе си.
Имам пропадания – емоционални. Както хубавото ми е по-хубаво, защото се пише върху чисто съзнание, така и гневът, омразата, яростта ми си ги бива…Разгонва ми се фамилията, по всякакъв начин.
Пипнала съм някакво преддепресивно състояние – ларвоподобна депресия или нещо от сорта. „Въздържанието отнема ресурс”, както се изрази любимият Д-р Ангелов J Смуче те, демек J, непиенето, като бебето дето си взема калций. Ма, мерси за бебето, доставката на калций ще я оправим някак сиJ
Искам да Ви дам всички мои антипиянски вълшебства, искам много да Ви разкажа за всичко с надеждата да Ви спестя, искам да Ви държа ръката, искам да Ви омагьосам за успешност, искам да сте добре, искам да Ви светне как няма такова опияняващо като непиянското, да Ви шамаросам, стресна, обещая, но колкото повече обмислям този текст, толкова по-добре разбирам, че този път е личен, личен, личен. Както е и с всички други важни справяния.
Затова – просто Ви прегръщам горещо.
Желая Ви силите за най-трудното – да тръгнете! Без!

понеделник, 5 ноември 2012 г.

Харта на правата за пациента


Всеки пациент, потърсил медицинска помощ,
ИМА ПРАВО:


1. Да получи своевременна, достатъчна и качествена медицинска помощ, независимо от пол, възраст, етническа принадлежност, религиозни убеждения и културно равнище.

2. Да знае името на лекаря, които го лекува и името на медицинската сестра, която се грижи или отговаря за координацията на грижите за него.

3. Да бъде информиран за характера и прогнозата на заболяването и за смисъла на необходимите изследвания и лечение.

4. Да приеме или да отхвърли предложените му изследвания и лечение, да бъде информиран за съществуващи алтернативи за диагностика и лечение и свобода на избор между тях.
Правото на отказ от предложеното лечение пациента може да упражни в рамките на действуващите в страната закони, след като бъде информиран за отрицателните здравни последици от този отказ.

5. Да бъде своевременно изследван и лекуван чрез утвърдени лечебни методи и средства и използване на технически изправна апаратура, а съпътстващите грижи да се прилагат с необходимата вещина, внимание и уважение.

6. Да се гарантира тайната на заболяването му.


7. Да се ползва от подкрепата на семейството, роднините и приятелите си по време на лечение.

8. Да бъде запознат с разходите по лечението му.

9. На здравна просвета, която да включва информация за здравословния начин на живот, профилактичните методи и методите за ранното откриване на заболяванията. От съществено значение е личната отговорност на пациента за собственото му здраве.

10. Да бъде запознат със задълженията си като пациент.

11. Да прави оплаквания пред по-висши инстанции, когато правата му, посочени в тази харта са нарушени.

Ако пациента е в състояние, ограничаващо възможността му за разбиране на тази информация, или когато от медицинска гледна точка е нежелателно да му се даде такава информация, тя се предоставя на негов попечител или законен представител.
Настоящата харта е изготвена въз основа на препоръките на Световната медицинска асоциация.

Д-р Ангелов пред в. "24 часа": Лечението на наркоманите е бутик, а не конфекция


"24 часа", 26 юни 2010 г.
Д-р Александър Ангелов, психиатър, психотерапевт

26 ЮНИ Е - Международен ден за борба с наркоманиите. Да помислим: с какво и с кого се борим - с наркотиците или със засегнатите от този проблем хора и семейства? Повече се борим срещу живеещите с този проблем или повече помагаме за тяхното възстановяване?
Добре е да сме наясно, че по цял свят много повече средства се отделят за борба с нелегалния трафик и разпространението на дрога, отколкото за лечение и рехабилитация.
В последните месеци в България ожесточено се дискутира по темата кое е "най-доброто" лечение на зависимостите от наркотични вещества.
Противопоставят се терапевтични общности и лечение без медикаменти срещу поддържащо лечение с метадон и други неопиеви медикаменти. Но така поставен, в наши дни въпросът звучи старомодно, хаби време и сили, усложнява живота на търсещите помощ и техните близки.
Дискусията се върти около идеята, че търсим най-добър подход за лечение на зависимостите и ако стигнем до консенсус за това кое е най-ефективното, то ще бъде разпространено в цялата страна. И тутакси ще реши проблема.
Съвременното лечение на наркоманиите обаче не е конфекция, а бутик. Производството тип конфекция подбира един най-добър модел и го мултиплицира. Бутикът е ориентиран към специфичните потребности и вкуса на конкретния потребител.
Не съществува един най-добър и най-ефективен модел в лечението на наркотичните зависимости. Многобройни и дългогодишни проучвания стигат до извода, че няма едно-единствено лечение, универсално за всички хора. Изборът на подходящи интервенции, услуги, отговарящи на потребностите на конкретната личност, е от критично значение за успеха на лечението. И за връщането към продуктивен живот в семейството, на работното място, в обществото.
Основният фокус не може да е върху обществото, програмата, средата или метода, а трябва да е върху развитието на индивида.
Продължителността на терапията е от решаващо значение за ефективността. Проучвания показват, че при повечето пациенти значими подобрения се постигат след първите три месеца от лечението. В много програми от типа терапевтична общност, където не се прилагат лекарства, през първите 3 месеца отпадат до 50% от постъпилите за лечение. Тъй като пациентите често прекъсват лечението, програмите трябва да включват стратегии за ангажиране и задържане на пациентите. Процентът на отпадналите от метадонови програми е значително по-нисък в сравнение с програмите за лечение без лекарства.
Консултирането (индивидуално и/или групово) и психосоциалната и психологическата подкрепа са съществени компоненти на ефективното лечение на зависимости. Лекарствата са важен елемент от лечението на много пациенти, особено комбинирани с консултиране и психосоциална подкрепа.
Добре е да напомним, че така както няма най-добър подход в лечението на наркоманиите, не съществува и универсално лекарство. Лекарството е биохимична "патеричка", която без психосоциална и психологическа подкрепа е слабо ефективна.
В момента има пропаст между нелекарствените програми (каквито са терапевтичните общности) и насочените към намаляване на здравните щети от употребата на наркотици (за заместващо лечение с метадон, за обмен на спринцовки и др.).
За да се прехвърли мост над тази пропаст в света се утвърждава една интегрирана система от различни подходи. Изборът на лечение трябва да бъде свободен, без оказване на морален натиск.
Но сътрудничеството между на пръв поглед несъвместими лечебни философии до голяма степен ще зависи от взаимното уважение и въвеждането на един общ език за описване на лечението.
Изключително необходима е и справедлива система за субсидиране. Лечебната система би трябвало да подкрепя в еднаква степен медикаментозния модел, терапевтичната общност без употреба на лекарства, рехабилитационните програми и програмите за намаляване на уврежданията от злоупотребата с наркотици. Взаимното уважение между тях само може да помогне на зависимите в битката с дрогата.
Авторът е специалист по лечение на зависимости, с повече от 20 г. практика в различни програми


Окултни времена - д-р Ангелов пред сп. "Тема"


... От друга страна, сигурна плячка за гадатели и алтернативни лечители по правило са отчаяните за здравето си хора, а у нас поради особеностите на здравната система перспективата е те да стават все повече. Учудващо е и колко трезвомислещи иначе жени са склонни да се доверят на врачка, ако имат нерешим емоционален проблем - примерно съпруг, който иска развод заради друга. „Самотните или твърде възрастните хора също са уязвими - добавя психиатърът Александър Ангелов. - Инстинктивно, полуосъзнато понякога човек търси магически изход и от най-безнадеждната ситуация. Всъщност кой не иска да погледне в бъдещето? Особено във времена, когато

всичко конвенционално изглежда изчерпано

Излязохме от тоталитарния резерват и хоп - усетихме се цопнали право в тоталната несигурност. Тя не идва само от смяната на по-предсказуемия социален модел с друг, нито само от сегашната икономическа криза. Историята ни по принцип е пълна със сътресения на сравнително чести интервали. В момента консуматорското общество се срутва пред очите ни, но ще мине още много време, докато хората се научат да живеят с това, което имат. И да потушат страха от несигурността."
В този смисъл всеки преходен период има заложби да се превърне в окултен. Дава се предимство на политици, които обещават да променят всичко за 800 дни, и на продавачи на магии в по-общ смисъл. Някои от тях са просто търговци, които използват момента. Други си вярват и в това също може да има риск. „Защото, най-общо казано, когато има психичен проблем, той се проявява външно под формата на неясни или пропускливи граници - аз ли говоря на звездите, те ли ми говорят или през мен говори нечий дух, все едно", пояснява д-р Ангелов. При него вече са идвали и хора, пострадали от „алтернативни методи" - веднага се сеща за човек с онкофобия, който живеел като обречен с мисълта, че всеки момент ще умре, без да има рак. Дал сума пари по врачки и баячки, докато не се сетил да отиде и при психотерапевт.
Да се регламентира толкова магически мъглява зона, изглежда трудна задача. И все пак членовете на Българската асоциация по психотерапия се надяват поне да се сложи елементарен разделител между обучените терапевти и онези, които искат да минат за такива. „Вече сме качили на нашия сайт проекта за закон за психотерапията - надяваме се наесен да влезе в пленарната зала. Ако бъде приет, това би дало ясен знак за стандарт. Основната философия на закона е, че да си психотерапевт, е отделна професия, която изисква дълъг период на подготовка. И тук не става дума само за хората, които се представят за екстрасенси - има и такива с университетски дипломи по психология или социология например, но това не ги прави психотерапевти. Обучението, през което минава психотерапевтът, задължително включва работа над собствените му проблеми, както и наблюдение от опитен колега, докато лекува други хора. Това продължава поне 7 г., няма как да стане само с лекции, учебни филми и справочници. Иначе човек е свободен да избира дали да отиде на врачка, при маг или при психотерапевт, но трябва да е информиран, че само в последния случай ще става дума за предоставяне на квалифицирана помощ." А ако все пак реши да посети гадател, за предпочитане е да се размине без стряскаща конкретика. Иначе току-виж станал пациент.


Целият текст в сп. "Тема" тук


понеделник, 30 януари 2012 г.

Лечението на наркомани не е търговия с метадон

Методът е ефективен, но ни третират като аптеки и дилъри, казват психиатрите, които лекуват зависимости
Методът е ефективен, но ни третират като аптеки и дилъри, казват психиатрите, които лекуват зависимости
20 Януари 2012
 
Д-р Александър Ангелов Снимка: e-vestnik
„Опитвала съм се да спра хероина сама, без метадон. Затваряла съм се вкъщи за по няколко дни, после като изляза навън – пак взимам”, казва 32-годишната М. Десет години от живота й са преминали в истински хероинов ад. „Мислех само за дозата… всеки ден взимах по 4-5… Ако не вземеш, не можеш да станеш от леглото, потиш се, тресеш се, не си човек, парцал си, веднъж взимаш дозата, след няколко часа пак, защото те пуска, след няколко часа пак, за да можеш да си легнеш… Последните години нямаше удоволствие, взимаш, колкото да си човек, да си нормален…”.
От три години години М. се лекува по метадонова програма в медицински център „Доверие за здраве”. Казва, че лечението й помага да води нормален живот и да се грижи за 5-годишната си дъщеря. „Не е само метадонът, тук се чувствам вкъщи, намерих страшно много подкрепа, без която, не знам как щях да се справя”, казва М. Въпреки че няма възможност сама да плаща лечението си, лекарите от центъра й подават ръка, за да го завърши и помагат с каквото могат, за да продължи напред.
В края на миналата година темата за метадоновото лечение отново влезе във фокуса на медиите. Различни издания и журналисти за пореден път нарекоха лекарите „метадонова мафия”, обвинявайки ги че търгуват с медикамента с цел печалба.
„Журналистка в жълт вестник беше писала, че  докторът взима метадона по десет лева шишето и го продава по трийсет лева. Как е стигнала до тия заключения, как го е изчислила, аз не мога да обясня. Но нямаше нито дума за това, че покрай метадона има такси, лекари, психолози, сестри, охрана, повече от десет души екип – казва д-р Малин Стоянов, психиатър от център „Доверие за здраве” - Държа да подчертая – метадонът не се продава, ние нямаме право да продадем една капка срещу една стотинка. Лечебните заведения не са аптеки и нямат право да продават медикаменти, но имат право да взимат такса за лечение. Това правим, взимаме такси за лечение. Лекарството е само едно от нещата в комплекса от грижи за пациента.”
Лечението с метадон далеч не се изчерпва с получаването на дневната доза. „Ние не сме метадонова аптека”, казва д-р Александър Ангелов, психиатър и специалист по лечение на химически зависимости и зависимо поведение, който работи в същия център. „Метадоновите програми са лечебни програми, които се придържат към определени стандарти. Те се изработват съвместно с Министерството на здравеопазването, с Националния център по наркомании, с други експерти. В тези лечебни програми има екипи, екипът е разход, който е за сметка на програмата.”
Д-р Малин Стоянов. Снимка: Светослава Банчева
Метадоновите програми са един от най-популярните методи за лечение на хероинова зависимост, чиято ефективност е доказана във времето. Основно се делят на два типа – ниско-прагови и високо-прагови. Първите осигуряват минимален пакет от услуги и целта им е поддържане – да се осигури медикамента на пациентите, опитващи се да преборят хероиновата зависимост и да се намалят вредите. Таксата за тези програми е една трета от минималната работна заплата, тоест към момента -  90 лв. на месец.Високо праговите програми са ориентирани към лечение и предлагат специализирани лечебни дейности, психотерапия, социални интервенции, консултации с близките на пациента. Таксите варират от 240 до 300 лева на месец, но има и по-скъпи, стигащи до 1000 лв.
Лечението с метадон не е подходящо за всеки. По наредбите задължително се искат и предходни неуспешни лечения и три години стаж на хероин. „Ако човек взима от 1 година, той не е за лечение с метадон, никой лекар няма да го включи в такава програма, ще се опита да го лекува без опиати – казва д-р Ангелов. - Но човек, който взима от 5 години вече има сериозни биологични промени, свикнал е с опиата, затова е измислен този метод за лекуване с опиат, който обаче е лекарство, не е наркотик, няма страничните ефекти на хероина и позволява лечение и нормално функциониране на пациента”.
На биологично равнище метадонът подтиска опиевия глад. Когато човек започне да го приема, няма нужда да излиза навън, да търси хероин на черно, да краде и т.н. Тоест лекарството намалява криминалното поведение. Oт друга страна, метадонът се приема през устата и прекъсва навика за инжектиране, което моментално се отразява върху нивото на предаваните по кръвен път инфекции - ХИВ, СПИН, вирусни хепатити. „Всеки лев, който се  инвестира в лечение, спестява 20 лева за разходи. От криминална дейност, следователи, от лечение на усложненията от хепатит, на предозирания в токсикологията”, обяснява д-р Стоянов.
„Едно от качествата на този препарат, което го различава основно от хероина, е, че той се разгражда бавно. Той не дава дава този „кик”, удоволствен момент, който преживяват хората, които взимат хероин. Той просто води до едно постоянно, бавно насищане на опиевите рецептори и човек е спокоен. Неговата мозъчна биохимия се балансира. Ако навън, на улицата се съберат 50 човека, от които десет са на метадон, при добре планирано метадоново дозиране, няма да можете да ги различите”, допълва д-р Ангелов.
Лечението с метадон започва след като пациентът не е взимал хероин известно време и вече усеща първите симптоми на абстиненция. В началото зависимият се гледа ежедневно, поставен е под мониторинг, консултира се с лекар по няколко пъти на ден, за да се направи прецизно дозиране на метадона. По стандарт в продължение на 3 месеца пациентът ежедневно посещава програмата, за да се следи състоянието му.
„Първите три месеца са критични дотколкова, доколкото гладът към уличен хероин може да се овладее, чисто биологично метадонът вече може да е заситил опиевите рецептори, но начинът на живот на този човек е уличен начин на живот на наркоман. Тоест , той се среща периодично със старите приятели, няма друга среда и не знае друго, освен как да живее на улицата и как да си намери хероин – казва д-р Ангелов. -  Първите три месеца контактуваме доста интензивно с тези хора, за да ги извадим от средата. Те не са равномерна права нагоре, тия три месеца, те лъкатушат. Някой път хората се колебаят, някой път може инцидентно да вземат друго вещество… Ние изследваме това нещо - кои са подкрепящите фактори, кое го връща назад. Периодично се прави уринно тестуване за непредписани психотропни вещества”.
По стандарт зависимият трябва да има три такива добри теста, за да започне да взима за вкъщи метадон. Това е началото на лечението, което продължава с психологически консултации не само с пациента, но и с неговите близки, за да се повиши ефективността.
До пълното излекуване обикновено минават години. Целта е дозите метадон постепенно да намаляват, докато пациентът спре да взима лекарството. Спирането на метадона става постепенно, планира се внимателно и може да отнеме от половин до една година.
Успеваемостта на метадоновите програми е около 20% . „Това са трайно излекувани пациенти, не се връщат, не правят рецидив, релапс, не започват отново… Ако прибавим тези, които правят релапси, ще станат около 30. И това е благодарение на това, че сме голям екип и работим активно, и че пациентите знаят, че идват на лечение, а не за поддържане. От останалите, тези, които функционират добре и не взимат хероин, са около 90-95 процента”, казва д-р Стоянов.
В България има 30 хиляди зависими от хероин. И 32 програми за лечение с метадон. Те обаче не са запълнени, заради митовете около медикамента, създадени не без помощта на медиите. От една страна за метадона се говори като за наркотик, който замества хероина, лекарите автоматично се обявяват за дилъри, от друга - обществото не толерира зависимите, дори когато се опитват да се излекуват и да започнат нормален живот. „На тия хора се гледа по странен начин, защото взимат метадон. Никой не гледа така на един диабетик, защото си взима инсулина… – казва д-р Стоянов. - Метадонът не е наркотик, метадонът е лекарство. Много е трудно това за разбиране”.
М. вече е към края на лечението с метадон, взима все по-малки дози и вероятно до една година ще го спре напълно. Представя си бъдещето без наркотици и заместители, с нормална работа и щастливо семейство. „Надявам се да не повтарям грешките си”, казва М.


Етикет: , , , ,

събота, 5 ноември 2011 г.

На Запад хората ходят на психотерапевт. В България – на врачка


От e-vestnik.bg


Румен Георгиев е психотерапевт. Той е сред основателите на Българската асоциация по психотерапия и зам.-председател на управителния й съвет.
Д-р Александър Ангелов е психиатър. Дълги години работи с пациенти, които имат проблеми с наркотичните вещества и алкохола. Има специализация по психотерапия. Член е на УС на Българската асоциация по психотерапия.

- Трябва ли да си луд, за да ходиш на психотерапевт?

- Румен Георгиев: Категорично не, но някои хора така си мислят – че трябва да си ку-ку. Други, особено мъжете, си казват – как някой ще ми дава акъл, аз да не съм глупав. В по-развитите страни психотерапията е станала част от живота на хората и непрекъснато се правят различни обучения. Човек може да посети семинар за това как да се справя с детето си, което има проблеми с дисциплината, как да се разбира с партньора си при съвместно живеене. Това, което е било валидно за взаимоотношенията между мъжа и жената по времето на нашите баби и дядовци, е абсолютно неприложимо в днешно време. Митът, че любовта оправя нещата, се опровергава дори само на физиологично ниво. Периодът на влюбване трае от 6 месеца до 2 години. Хормоните ни надрусват почти като наркомани, след което нивото им спада и започваме да забелязваме недостатъците.

Връзката между мъж и жена започва, когато вече забелязваме недостатъците, но въпреки това решаваме да останем заедно. Тя няма нищо общо с филмите на Холивуд и с мита за вечната любов. Добре е младите да се научат какво да правят, когато има конфликти и разминавания, защото точно чрез тях се развива връзката. Ако няма конфликти и различия, просто няма връзка. Докато мнението е обратното – щом се караме, значи не се разбираме. И много хора си казват: „Може би не избрах правилния“, търсят други партньори и им се случва едно и също. Това не е терапия, а образование по отношение на взаимоотношенията между хората, което липсва.

- Много хора твърдят, че са влюбчиви и затова сменят партньорите - не че имат проблеми във взаимоотношенията.

- Александър Ангелов: Зависи от контекста. „Много съм влюбчив“ може да е тичане от връзка на връзка, за да си разнообразиш живота, да не се обвързваш чак толкова, да не носиш тежестите на някакъв продължителен съвместен живот, който понякога си има и суровите страни. „Много съм влюбчив“ понякога просто значи: „Тичам от приключение на приключение, защото по-добре да не се заседявам много на едно място“. Не че това винаги е осъзнато, но често т. нар. влюбчивост е свързана с незрелост и с нежелание да се поемат отговорности във връзката. Едно от нещата, които дава психотерапията, е да оцениш отношението си към това, което се случва.

- Казват, че психотерапевтът може да ти бръкне в мозъка и да ти го промие. Има ли такава опасност?

- Румен Георгиев: Поздравявам ги за вярата, която имат в мощта на психотерапевтите, но за добро или за лошо, не можем да бръкнем в ничий мозък. Едно от нещата, с които се свързва психотерапията, е хипнозата, но никой не може да накара друг човек, независимо дали е под хипноза или не, да направи нещо, което противоречи на моралните му норми. Няма как. Ако беше възможно, само казваш на пациента: „Сега отиваш, обираш банката, носиш ми парите и забравяш за всичко“, след което няма нужда да работиш.

- Хипнотизаторът не може ли да внуши на пациента си мисли, които не са негови? Примерно – че не обича да пуши цигари?

- Румен Георгиев: Първо, човек трябва да има мотивация да спре цигарите. След това вече отказването може да се улесни не само с хипноза, но и с различни други методи - изграждане на поведение, навици, хранене и др. Но не може да бъде накаран да спре цигарите, ако не иска. Такова огромно въздействие върху хората не може да се оказва. Иначе рискуваме да се превърнем в роботи в ръцете на някой психопат примерно. Ние имаме емоции, а те са автономни.

- От какво тогава са породени страхът и недоверието към психотерапевтите?

- Румен Георгиев: Хората имат всевъзможни убеждения – че има извънземни, че любовта е всичко, че само врачките и шаманите могат да им помогнат. Виждал съм заглавие във вестник: „Виден екстрасенс и психотерапевт“, а отдолу - снимка на някакъв космат мъж, гол до кръста, който си е налепил по гърдите и по корема 20 лъжици. Но е истина, че ако трябва да избират между врачката и психотерапевта, 70% от хората ще изберат врачката.

- Защо предпочитат врачките?

- Александър Ангелов: Търсят бързи решения и очакват готови рецепти.
Снимка: e-vestnik

Те си мислят, че врачката ще им предвиди бъдещето и няма нужда да полагат усилия. А това не може да стане, защото човек сам си прави живота – не му го прави врачката.

Румен Георгиев: По същата причина някои хора предпочитат да отидат на психиатър – защото ще им даде хапче, те ще го изпият и ще им светне пред очите. От това проблемите не се решават, човек вечно е в депресия и вечно взима лекарства, но му е по-лесно. Психотерапията изисква усилия, постоянство, а и средства.

- Струва ли си човек да инвестира в психотерапия?

- Александър Ангелов: Да, защото ефектът не се измерва само с пари. Това може да промени живота ти.

Румен Георгиев: А и не е толкова скъпо…

- Как вървят цените?

- Румен Георгиев: Между 20 и 30 лева на посещение.

- В интернет има оферти от типа: „65 лева за сеанс от 45 минути“?

- Румен Георгиев: Много е вероятно да става въпрос за мошеник или някой да разчита, че ще отидеш само 1-2 пъти и се опитва да ти вземе повече пари. Хората, които провеждат истинска психотерапия, знаят, че това не става за един-два пъти, а отнема месеци. Те ще определят по-поносима цена, за да могат да си свършат работата. Удоволствието на всеки професионалист е да види резултата от труда си.

- Как човек може да промени живота си с психотерапия?

- Александър Ангелов: Психотерапевтът ти дава възможност да погледнеш на проблемите си от друга гледна точка и в перспектива. Успокояваш се по отношение на проблеми, които преди си мислел за нерешими, и се стимулираш от нови възможности, които се разкриват пред теб в хода на работата. Или получаваш ново себепознание. Човек, когато се движи в ежедневното клише и стандартните социални роли, трудно излиза от тях и умората му бързо се трупа.

Психотерапията ти дава възможност да погледнеш тези роли отстрани – къде си по-ефективен, къде няма смисъл да влагаш усилия, кое е добре да развиваш в себе си. Всеки от нас изпълнява едновременно много социални роли. С времето в някои от тях настъпва еднообразие. Дори и човек да няма сериозен психологичен проблем, ако отиде на консултация, може да разбере къде прекалено се е концентрирал и на кои важни лични неща не отделя внимание. Ти може да си на върха на кариерата си, но да си лишен от личен живот. Затова и се правят много сесии за мениджъри, за хора на отговорни постове и др.

- Може ли да стане някакъв фал по време на психотерапия? Какъв е рискът?

- Румен Георгиев: Риск има, ако психотерапевтът е неопитен. Не че ще направи нещо лошо на пациента си, но може да се опитва да му помогне по неправилен начин. Например, аз съм на път да се самоубия. Това е мъчително решение и последната ми надежда е в психотерапевта. Отивам при човек, който не е опитен, и му казвам: „Омръзна ми животът, всичко е гадно и т.н.“, а той ми отговаря: „Ще се оправиш – какво толкова си се потиснал? Горе главата! Вземи се в ръце! Ето – женен си, имаш деца, работиш. Малко по-смело трябва, по-ведро да гледаш на живота – виж колко хубави неща има“. Тоест, окуражава ме като приятел. И аз си казвам: „И този не ме разбира и не знае какво ми е отвътре. Нищо че имам жена и деца - пак не ми се живее…“ И тогава може да отида и да се самоубия. Но е много рядко и това да се случи. Тоест – психотерапевтът може да не успее да помогне, ако няма опит, но вреда е изключително трудно да нанесе.

- Какво казва опитният психотерапевт на самоубиеца, вместо да го окуражава?

- Румен Георгиев: Например - че вероятно нещата при него наистина са много тежки и затова не се чувства добре. Трябва да се уважават чувствата на хората. Каквито и да са обстоятелствата в живота му, той може да се чувства добре или зле, така че терапевтът е длъжен да отговаря на емоционалното му състояние.

- Има ли минимална възраст за психотерапията? Уместно ли е например едно дете или тийнейджър да ходи на психотерапия?

- Румен Георгиев: По време на фамилна терапия идват и деца, и тийнейджъри. През пубертета за юношите най-важни са взаимоотношенията им с околните и въпросът за идентичността. Децата се тревожат – кой съм аз, харесва ли ме другият пол, готин ли
Д-р Румен Георгиев. Снимка: e-vestnik

съм, какъв искам да стана. В такъв момент са подходящи превантивни сеанси, които да помогнат на юношите да се опознаят по-добре, да придобият умения да общуват. Агресията при подрастващите е проблем на тревожността. Има научно доказани методи, които помагат за намаляване на агресията в тази възраст, но те изискват време и постоянство. Затова се ядосвам понякога като видя, че по света се харчат милиони долари за безсмислени кампании срещу насилието. Примерно, четат се лекции или се организира събитие от типа – на 25-и август деца от 25 държави ще нарисуват мир. И какво става като нарисуват мир? Сигурно той настъпва на земята и край вече с агресията. Или се организира  колоездачно състезание, двама човека седят на велосипеди, а над главите им пише: „Не на дрогата“. И за това са похарчени примерно 10 000 лева…

- Има ли психологични проблеми, които трябва да се решават навреме, иначе става късно (както е при някои физически заболявания)?

- Румен Георгиев: Във всеки момент от живота човек има различни проблеми. Дори да е над 80 години, той пак се тревожи как ще умре, има ли живот след това и т.н. Но за някои методи възрастта има значение – например да се работи в психоаналитичен план с по-възрастни пациенти е трудно. Но пак би могло. Зависи какво се цели. Наистина, някои методи са подходящи до определена възраст. Например - не може да прилагаш танцувална терапия на някой 85 годишен.

Психотерапията е нещо като медицината и има различни цели – краткосрочни, дългосрочни. Краткосрочната терапия е близка до съветването, така че човек може да мине с няколко сесии и дори само с една. Фобията от летене със самолет например (от която масово страдат хората), може да се преодолее с едно упражнение за десет минути. Тоест, терапията може да се състои от едно посещение или да продължи с години (ако човек е решил да си преосмисли живота, личността, възгледите, ценностната система и поведението). То е като с лекарствата – от аспирин до операция.

- Каква е разликата между психолог и психотерапевт?

- Александър Ангелов: Психологията е професия, която дава определено ниво на познание най-общо за света на човека, за взаимоотношенията между хората, за личностната структура и др. Има организационна психология, педагогическа психология и др. Стандартното психологично обучение най-общо дава възможност да оцениш някакви проблеми, ако съществуват, и евентуално да направиш консултация (което е различно от психотерапията).

Консултативната работа е свързана със съветване, което може да бъде прието или не, докато психотерапевтичната е нещо по-системно, по-сложно и продължително, в което се  работи с несъзнавани проблеми и с проблеми в поведението. Част от стандартната психологична подготовка включва работа с лични проблеми, но това още не значи, че ставаш за психотерапевт.

- Кога ставаш за психотерапевт?

- Румен Георгиев: Има Българска асоциация по психотерапия, която включва различни школи и методи – арт терапия, фамилна, групова терапия, психодрама и др. Тази асоциация е член на Европейската асоциация по психотерапия, която е въвела стандарти от 1991 година.

Психотерапевтът има различна професия от тази на психиатъра и психолога. Това е немедицинска професия – вид специализация след хуманитарно или медицинско образование, за която човек трябва да е минал през специално седемгодишно обучение от 3 200 часа, разделени на блокове – теория, практика, лична терапия. Чак тогава той става правоспособен психотерапевт.

- Къде се извършва това обучение в България?

- Румен Георгиев: Различните психотерапевтични школи формират институти и извършват обученията.

сряда, 22 юни 2011 г.

A+ | A-

Покерът - новите пловдивски игри

Галерия с изображения
Публикувана: Петък, 18-ти Март 2011, автор(и): Найден Тодоров, Румяна Дeнчeва, 24 Часа; прочитания: 4371; коментари: 15
Обстановката не спира учениците от хазарт - използват дори и малките междучасия в школата, за да залагат. СНИМКИ: СЕБАСТИАН ПИЕР
Стоян З. е 17-годишен. Ученик в гимназията, която преди 4 години бе определена отрейтингът на “24 часа” като най-добрата в България. На изпитите е втори по резултат в цяла София. Стоян З. обаче е изключен от училището и взема изпити като частен ученик.
В осми клас той почти спира да ходи в час, защото играе покер с две карти. Т.нар. спортен покер, за който телевизиите непрекъснато разказват мазно за преуспели младежи с математически талант и здрави нерви, които печелят някакви първенства и някакви хиляди евро.
“В тези репортажи обаче никой не казва, че от четиримата на масата, печели единият Останалите трима губят, и то губят по много”, казва бащата на Стоян.
Според него в държавата има организиран план, гигантска национална измама, която напомня пирамидите и пловдивските игри от зората на демокрацията.
Всъщност не са само тези мазни репортажи по националните телевизии - нонстоп върви реклама на няколко сайта за покер, в които се включват супер известни лица - Дейвид Бекъм, Лотар Матеус.
Има няколко спортни канала, които непрестанно излъчват турнири по покер, а коментаторите говорят дълбокомислени неща, все едно протича огромно интелектуално усилие.
"Показват нормални хора в лъскава обстановка - курорти, хотели, плажове, лъскави коли, което води до пристрастяване към това нещо, презентирано като най-новия суперспорт на планетата. А най-уязвими от тази манипулация са децата", казва бащата на Стоян З.
“Защо са забранени рекламите на алкохол и цигари, а на покер не са? Нима няма пристрастяване към хазарта. Аз водих сина си на специалист и мога да ви потвърдя, че хората, потърсили помощ, в момента са хиляди", казва още той.
Неговият син спрял онлайн покера, а предпочитал да играе на маса, защото е убеден, че е много добър в изчисляването. Всъщност това е най-големият мит за покера с две карти. При обикновения имаш пет карти и залагаш веднъж. В този т. нар. Тексас или Холдем покер правиш комбинации между двете си карти в ръката и три открити на масата. Увличането настъпва от измамното усещане, че можеш да изчислиш вероятността твоята карта да е най-силната на масата.
За разлика от покера с пет карти тук практически залагаш 4 пъти, което много рязко вдига парите, които се разиграват.
При петте карти няма много мислене, там хазартният елемент е ясен - или ти идват карти или не. Докато при този си мислиш, че можеш да надхитриш системата.
Историите, които се разказват за покера, напомнят изключително много пирамидите от 90-те. Обяснява се, че в онлайн покера можеш да печелиш, ако си добър със смятането, защото в мрежата играят стотици хиляди, които губят по-малко. Но не се казва, че във всяко раздаване трима губят със сигурност и двама печелят. Като единият винаги е организаторът на играта. Подобно беше и с пирамидите - обяснението за произхода на парите бе мъгляво, същото както и при покера.
Най-гротеско е, че дори и в български тийнейджърски сайтове се рекламира играта, изрично забранена за лица под 18 години.
А когато те се регистрират да започнат да играят и предоставят фалшиви данни за годините си, всъщност се обричат на пълна невъзможност да спечелят каквото и да било. При разкриване на непълнолетни лица от самите компании акаунтите им се закриват (заедно с евентуално заработените пари) и въпросният IP адрес се блокира, за да не може човек да се регистрира отново в съответната онлайн зала. Но важното е, че евентуалните печалби са конфискувани, тоест от спазването на реда отново победители са организаторите.
Понеже напълно легалната регистрация на дете минава само с изричното знание и съгласие на родителите му или друг пълнолетен близък, първата фаза на зарибяването протича с безплатното трупане на практика със залагане на точки и дадени бонуси, както например в най-популярното кътче от световното интернет пространство - фейсбук. Това е като едновремешните игри със залагане на кибритени клечки в махалата, но в глобално развит вид. Въпросната безплатна практика в интернет кара малки и големи да се чувстват все по-готови, за да се доближат до лъскавите "покеракули" от екрана и до купчините с пари, с които се снимат победителите в излъчваните атрактивни турнири.
В името на индустрията има дори и "онлайн покер за деца" - елементарни безплатни видеоигри в интернет, чрез които "поставяш основите" на зарибяването още в ранна детска възраст.
Но дори при "задължителното" десетинасекундно зареждане на някои от тях, пред погледа на малчуганите се появяват реклами от сорта "печели лесно по 500 евро на ден". Сърфирайки из невинните детски покерзабавачници, скоро започваш да виждаш и препратки към игри с реални пари. И едно кликване на другия линк те кара да мечтаеш за други неща, които всъщност не са съвсем безплатни. Е, ако успееш да се уредиш и с кредитна карта или банкова сметка на роднина или приятел над 18 години. Иначе, докато не можеш сам да си отвориш изрядна сметка, мечтите може и да са безплатни. Временно...
В една от подобните виртуални игри на първо място в класирането по точки е Цецко, на 11 години, от Добрич, водещ пред забавлявал се 60-годишен русенец. Регистрации в сайта имат и 10-годишни момичета.
Пред погледа на тези деца постоянно се появяват бляскави банери с информация за бонуси от 100 или 500 долара/евро при регистрация в истински и изобщо не детски покерзали. Друг е въпросът, че самото усвояване на зарибяващите бонуси става след изиграване на определен брой игри и натрупване на определени точки. Факт е едно - че рано или късно пристрастените към покера деца търсят начин за своя регистрация и своя сметка. Със или без помощ от родител. Най-достъпната им и лесна първа крачка към истинската хазартна част е минаването през така наречените Freeroll (безплатни) турнири. При постигане на резултати в тях, без да си заложил дори цент, печелиш примерно 70 или 100 долара. След това те влизат в твоята сметка. В дадени покерзали и в определени моменти се организират и много по-мащабни Freeroll надпревари, от които може да се спечелят по-сериозни суми, макар и с повече усилия.
Целта на безплатните турнири е чисто зарибяване! При наличие на самоконтрол и дисциплина обаче някои хора могат да задоволяват влечението си към покера съвсем безплатно и дори да заработват пари. Е, те няма да се доближават до печалбите на акулите в бранша, но няма да има и никакъв риск. И все пак не трябва да се забравя, че спортуването чрез хазарт в интернет си е най-вече бизнес. А сигурни печеливши са само организаторите. Според неофициална информация всички компании и сайтове, взети заедно, изкарват зашеметяващата сума от 20-30 млн. долара на ден от Rake - парите, които удържат на милионите играчи, за предоставения им шанс да забогатеят в необятната онлайн зала.
Когато децата започнат да се чувстват по-зрели (поне според мнението им за личните им покерумения), “тръгват и на училище” по покер. В интернет им се предлагат достатъчно опции за научаване на “печеливши стратегии”. После вече и амбициите за “лесни пари” са налице.
При недобро отношение на държавата към заплахата непълнолетни да се подават на хазартното покеризкушение, положението наистина може да придобие застрашителни размери. Защото покер “епидемията” е заразна. Броят на играещите онлайн българи само за последните три години се е увеличил над 600 процента. А близо 200 000 българи играят покер всеки ден. Доста са деца! (24 часа)

Сварка- селският покер от “Люлин”

Една от най-разпространените игри сред учениците е "свара" или "сварка". Както всяка игра и тя има всевъзможни правила, регионални изключения. Всичко е въпрос на предварителна договорка - клаузите не се променят в разгара на играта.
Целта е повече от проста - изкарай повече точки от противниците ти, ако нямаш добра ръка - блъфирай и спечели колкото се може повече пари. Използват се картите от 7 до асо. Комбинирането им е или по боя, или по число. Тези с картинките носят десет точки, цифрите са толкова точки, колкото е числото и на картата, а асата са по 11 точки. Например вале купа, дама купа и асо пика са 20 точки, защото асото не е купа. Изключение прави седмица спатия - "Йончев", "чотора" или "шпока", най-силната карта. Тя се комбинира с всички останали и тежи 11 точки. В горния случай, ако вместо асо пика се падне "Йончев", сборът става 31 т.
Таванът на точките не е 33 (при три аса), а 34 - ако имате три седмици. Най-малко двама могат да играят, а максимално - осем човека. Всеки получава по три карти, като се раздават по една в посока на часовниковата стрелка. Обикновено преди още да са видели картите си, играчите плащат "вход" - предварително определена сума, която ще изгубят, ако се откажат да залагат, след като погледнат картите си. Така се гарантира, че няма да има кибици, които да стоят по 35-40 "врътки" в играта в очакване на силни карти. Залагането на парите е като при покера - с "плащане" (отговаряне), "с нови..." (наддаване), "на тъмно" (залагане на сляпо, без поглеждане на картите). Спечелилият раздава картите в следващия рунд. Ако двама или повече играчи имат еднакъв брой точки, настъпва "свара". Започва ново раздаване, в което "входът" за него е половината от заложените вече пари на масата. В сварката могат да влязат и останалите играчи, но след заплащане на новата миза. Настоящи и бивши играчи на сварка разказват:
Е. И., 17 г.: "Ми не ми пречи, даже така изкарвам повече пари на ден от майка ми. Е, верно - случвало се е да губя по 70-80 лева на ден, ама пък на следващия си ги избивам. Поне по 20-25 кинта си прибирам в джоба, когато играя. А това е, ако не всеки ден, то поне през ден. Събираме се горе в 5-и (става дума за пети микрорайон на Люлин - б.а.) зад един компютърен клуб. Преди играехме вътре, ама го затвориха. Ако не е много студено, винаги сме там. Лятото - привечер, напролет и есен - по обяд. И да вали, не ни грее много, `щото има навес. Още не сме почнали да се събираме, ама и т`ва ще стане. Бе, не ми се отказва. За к`во, като си утроявам и учетворявам джобните. Да не съм луд."
Б. Г., 16 г.: "Първо гледах. После почнах да влизам в играта със стотинки - 10, 20, 50. Губех, ама повече от левче не давах. След 2-3 месеца задобрях и почнах с 2-5 лева, после с 10, после с 15, накрая си давах всичките 25 лева, които ми бяха за цялата седмица. Абе, все нещо си мислех, че греша и не вдявам. Т`ва ми разпали интереса още повече. Къде-що имаше сварка по квартала, бях там. Губех си всичките пари първо, а после седях отстрани и гледах кой к`во прави и как действа. Още месец и се понаучих, накрая не печелех, но и не губех, бях си на парите. Единственото, заради което продължавах да играя и да си пилея парите, беше, че се надявах и на мен да ми потръгне. Ама нещо не върза. Не съм стигал чак да убивам и да крада, за да си набавя пари, ама веднъж си заложих дънките и ги изгубих. На другия ден ги донесох в пликче на тоя, дето ме би - един съученик. По едно време ми писна да губя и загрях, че не съм за хазарт аз."
К. Т., 18 г.: "А, вече не играя. Мина ми меракът. Не, че нещо съм изгубил страшно много пари. Ама си е наркотик некъ`в, шибана работа. Беше ми станало ежедневие и перспектива за живота. Не исках нито работа, нито нищо. Исках само да седя, да плякам карти и да си слагам по 3 лева повече в джоба. В крайна сметка пораснах, хванах си гадже и за 2-3 месеца тотално оте*ах сварката. След т`ва, явно съм пораснал, `щото видях отстрани как изглежда три-четири деградета да играят на пари, а всъщност да не са целували момиче никога. Като нек`ви квартални отрепки, само че по-млади. Не важи просто."
И. И., 15 г.: "Виждал съм к`во прави хазарта на хората. За т`ва и максимално 2-3 лева набивам за свара на ден. Загубя ли ги, ставам и си заминавам. Вътрешно знам, че ако се върна, 100% ще си ги върна. Ама проявявам нек`ва воля и се махам. Ако пък спечеля повече от 20 лева, пак ставам и заминавам. От загубата повече мразя само да губя спечелените вече пари. Абе, дано не изгубя контрол и да вляза в дългове. Само т`ва е тъпо. Че един приятел така го биха, заради 200-300 лева борчове от сварка. Играха на "тъмно", залогът стигна 200 лева и изгуби. Нямаше парите и каза, че отива да си заложи телефона, ама избяга. После го намериха и го напра`иха пастет. Иначе ще си играя, пък да видим!"
СЕБАСТИАН ПИЕР

Игор Марковски: Синът ми е на 7 години и играе, това го развива

"Моят син е на 7 години и играе спортен покер. Това развива математика, психология, поведенчески качества и дисциплина. Предпочитам да се занимава с това, отколкото да е по-близо до пороците от улицата. Спортният покер е игра за джентълмени, не за прошляци. И не е задължително да губиш баснословни суми. Има турнири с вход 1 евро. Има и множество фрийроли (безплатни турнири с печалби на реални пари). Това не е олимпиада, за да регистрираш участниците. На мен наскоро ми се обажда майката на младо момче, което победи в турнир. И ме пита: "Вярно ли е, че е спечелил пари? Не ги е откраднал?" При покера във всеки момент знаеш къде е детето ти, а не се чудиш дали не е някъде в близост до наркотиците", изтъква мотивите си председателят на Българската федерация по турнирен покер.
Според него само 0,5 процента от играещите покер са измамници, а и те бързо биват разкривани.
"През миналата година покерът официално бе признат за мисловен спорт. Сега, от 28 април до 1 май организираме фестивал на мисловните спортове в София. Ще се играе спортен бридж, спортен покер, табла и шах. 600-700 души ще се включат. А ако децата ни идат на мач и ги набият и се чудиш дали ще се приберат? За какво го правят? За адреналин. Еми в покера понякога адреналинът е повече, а и вече споменах какви качества се развиват", добавя Игор Марковски.
НАЙДЕН ТОДОРОВ

Система за разпознаване ще спира децата да играят онлайн

Исканията за отваряне на казина и игрални зали с покеравтомати или маси за покерзалагания растат, признават от Държавната комисия по хазарта.
Вече има регистрирани откази на оператори, които не отговарят на условията, твърдят от ведомството.
Редът за даване на лиценз е същият, както при останалите оператори. Искат се регистрация в България, инвестиции, утвърждаване на вътрешни правила за работа, по които да се докаже, че в залите за игри не се допускат непълнолетни и малолетни. Чакащите за разрешение доказват, че имат финансова възможност да изплащат печалбите на участниците в различните игри, в това число и за покер залагания. Законът предвижда за маса с покер около 20 000 лв. такса, за игрален автомат в игрална зала, на който се организира покер - по 7500 лева.
Големият проблем за комисията обаче остават интернет залаганията. В действащия сега закон няма точен регламент на онлайн хазарта. Готов от миналата година проект за промени в закона предвижда да се въведе конотрол и над електронните игри.
Плановете на комисията предвиждат, ако законът се приеме, което се очаква да стане до края на март тази година от МС и след това от парламента, да се изградят наземни сървъри, които да следят онлайн хазарта.
В проекта има запис, според който се предвижда изграждането на система за идентификация на участниците в интернет. Целта е да не се допускат до хазартните игри лица, ненавършили 18 години. Тя няма да струва нищо на държавата, тъй като инвестициите ще бъдат правени от частните лица, които развиват хазартна дейност.
Има проблем и с рекламирането на хазартни игри. Според сегашния закон е забранена пряката реклама.
РУМЯНА ДЕНЧЕВА
Хазартът за едни е игра, за други - болест
Д-р Александър Ангелов*
11 200 души в България страдат от хазартна зависимост по данни на БАН. Те са към 1/3 от играещите хазарт у нас и са 4-7% от населението над 18-годишна възраст. Оборотът на една ротативка в България в края на 90-те г. е 8 пъти по голям, отколкото на същата машина в Германия.
Международната класификация на болестите и свързани здравословни проблеми (ICD-10) разглежда хазартната зависимост като "утвърдена необходимост за правене на залози с цел печалба или постигане на преимущество". В същата група са поставени клептоманията и пироманията. С кодовото название F-63.0 се обозначава патологичното комарджийство.
При зависимите от хазарт по-често в сравнение с останалото население се откриват и други психични разстройства.
Има сходство при различните зависимости (към хероин, алкохол, никотин или хазарт) - използваният "наркотик" се консумира прекомерно, загубата на контрол се увеличава значително, "наркотикът" се ползва за бягство от реалността, зависимостта продължава дори при поява на негативни социални и здравни последици.
Някои личностни характеристики допринасят за по висока "уязвимост" към хазартна зависимост.
Ниската самооценка се компенсира с преживяването след "голям удар" и очакването и подготовката за следващия. Усещането за успех, приключение, бягство от скуката и негативните емоции стимулират буквално мозъка за поредното залагане. Зависимият има понижен контрол върху импулсите и засилена нужда от наслада и възбуда чрез поредното залагане - нещо подобно на еуфория, която намалява чувството за умора.
Получава се порочен кръг на невронално ниво в мозъка. Наградната система в мозъка се стимулира непрекъснато и се стресира. За да се защити от този стрес, мозъкът реагира по-слабо на наградни стимули. За да се получи желаният ефект, времето за игра и залозите трябва да се увеличават.
Съществува синдромът "Състояние на тилт" или "гонене". Най-често този термин идва от покера и означава непрекъснато увеличаване на залозите, за да се компенсират загубите.
Но социалната изолация се засилва. Чувствата на срам и вина също се засилват, играчите започват да крият залозите си. Някои зависими играчи се разоряват финансово, губят поддръжката на близките си и работата си. Някои от хазартно зависимите стават престъпници, могат да стигнат до опити за самоубийство или до психиатрията.
Най-застрашени са мъжете на възраст около 30 г. от големите градове. Началото на зависимостта е обикновено в юношеските години. Зависимите търсят лечение, когато вече дължат много пари, вече са извършили престъплениеили са пресирани от семейство, близки, приятелска среда.
Последиците от постоянно и непрекъснато залагане могат да бъдат и физически - симптомите са стомашни язви, главоболия и сърдечни удари.
Трябва да правим разлика между проблемни играчи и зависими.
Част от играчите на хазарт могат да имат проблеми, без да са загубили цялостен контрол върху поведението си. Ако обаче хазартът отнема все повече време и средства, отразява се на качеството на живот и социалните връзки, можем да говорим за проблемни хазартни играчи. Някои описват зависимото хазартно поведение като компулсивна игра на хазарт. Компулсивните играчи на хазарат не могат да контролират нуждата си от игра дори тогава, когато това ги разрушава като личности и разрушава взаимоотношенията им с близките.
Всеки хазартно зависим е уникален като личност, затова има нужда от лечебна програма, която е съобразена с личността му. Съществена стъпка в лечението е приемането на зависимостта като болест и търсенето на помощ. За това се изисква кураж, особено когато са проиграни големи суми, провалена са важни лични взаимоотношения.
Игра с намаляване на сумите не помага най-често. Прекъсването на залаганията може да помогне за разкриване на подлежащи психични проблеми - затруднен самоконтрол, емоционална уязвимост и проблеми в изграждането на близки взаимоотношения, изискващи обвързване. Много подходяща в такива случаи е груповата психотерапия или семейното консултиране и терапия.
* Д-р АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ е психиатър, специалист по лечение на зависимости
МИТОВЕ И ФАКТИ
МИТ 1: Ако играеш ежедневно хазарт, си проблемен играч. ИСТИНА: Играта на хазарт е проблемна, ако предизвиква проблеми.
МИТ 2: Играта на хазарт не е проблем, ако разполагаш с достатъчно средства. ИСТИНА: Проблемите, предизвикани от ексцесивна игра на хазарт, не са само финансови. Прекомерното ангажиране с хазарт влошава социалните връзки и води до загуба на близки.
МИТ 3: Близките на проблемния играч му създават проблеми и той играе, за да ги избегне. ИСТИНА: Проблемните играчи често рационализират поведението си. Обвиняват близките си и по този начин бягат от отговорност за поведението си и възможната промяна.
МИТ 4: Помощта за покриване на дългове при проблемни играчи ще им върне здравия разум. ИСТИНА: Изплащането на дълговете най-често парадоксално покрепя поведението на проблемния играч.
Отговаряш 4 пъти с да? Значи имаш проблем
Според критериите за зависимост към хазарт на Американската класификация на болестите DSM-IV, за да бъде определен един човек като зависим, той трябва да отговаря на най-малко четири от следните критерии:
1. Все повече се увеличава времето, отделяно за мисли за минали игри, за бъдещи игри, за изучаване на системи, осигуряващи печалба, за набавяне на средства за игра.
2. Играе се с все повече пари, за да се постигне желаното удоволствие.
3. Опитите за ограничаване или прекъсване на играта водят до раздразнителност и неспокойствие.
4. Играта е начин за бягство от житейски проблеми или непоносими емоционални състояния.
5. След загуба на пари играчът бързо се връща към игра, за да си върне загубите.
6. Играчът лъже семейството, приятелите и работодателя си, за да скрие степента на въвлеченост в играта.
7. Играчът извършва незаконни дейности, измами, кражби, за да финансира играта.
8. Играчът губи значими връзки - брак, образование, кариера, работа заради хазарта.
9. Играчът се нуждае от друг индивид, за да го подпомага финансово в играта.