понеделник, 5 ноември 2012 г.

Харта на правата за пациента


Всеки пациент, потърсил медицинска помощ,
ИМА ПРАВО:


1. Да получи своевременна, достатъчна и качествена медицинска помощ, независимо от пол, възраст, етническа принадлежност, религиозни убеждения и културно равнище.

2. Да знае името на лекаря, които го лекува и името на медицинската сестра, която се грижи или отговаря за координацията на грижите за него.

3. Да бъде информиран за характера и прогнозата на заболяването и за смисъла на необходимите изследвания и лечение.

4. Да приеме или да отхвърли предложените му изследвания и лечение, да бъде информиран за съществуващи алтернативи за диагностика и лечение и свобода на избор между тях.
Правото на отказ от предложеното лечение пациента може да упражни в рамките на действуващите в страната закони, след като бъде информиран за отрицателните здравни последици от този отказ.

5. Да бъде своевременно изследван и лекуван чрез утвърдени лечебни методи и средства и използване на технически изправна апаратура, а съпътстващите грижи да се прилагат с необходимата вещина, внимание и уважение.

6. Да се гарантира тайната на заболяването му.


7. Да се ползва от подкрепата на семейството, роднините и приятелите си по време на лечение.

8. Да бъде запознат с разходите по лечението му.

9. На здравна просвета, която да включва информация за здравословния начин на живот, профилактичните методи и методите за ранното откриване на заболяванията. От съществено значение е личната отговорност на пациента за собственото му здраве.

10. Да бъде запознат със задълженията си като пациент.

11. Да прави оплаквания пред по-висши инстанции, когато правата му, посочени в тази харта са нарушени.

Ако пациента е в състояние, ограничаващо възможността му за разбиране на тази информация, или когато от медицинска гледна точка е нежелателно да му се даде такава информация, тя се предоставя на негов попечител или законен представител.
Настоящата харта е изготвена въз основа на препоръките на Световната медицинска асоциация.

Д-р Ангелов пред в. "24 часа": Лечението на наркоманите е бутик, а не конфекция


"24 часа", 26 юни 2010 г.
Д-р Александър Ангелов, психиатър, психотерапевт

26 ЮНИ Е - Международен ден за борба с наркоманиите. Да помислим: с какво и с кого се борим - с наркотиците или със засегнатите от този проблем хора и семейства? Повече се борим срещу живеещите с този проблем или повече помагаме за тяхното възстановяване?
Добре е да сме наясно, че по цял свят много повече средства се отделят за борба с нелегалния трафик и разпространението на дрога, отколкото за лечение и рехабилитация.
В последните месеци в България ожесточено се дискутира по темата кое е "най-доброто" лечение на зависимостите от наркотични вещества.
Противопоставят се терапевтични общности и лечение без медикаменти срещу поддържащо лечение с метадон и други неопиеви медикаменти. Но така поставен, в наши дни въпросът звучи старомодно, хаби време и сили, усложнява живота на търсещите помощ и техните близки.
Дискусията се върти около идеята, че търсим най-добър подход за лечение на зависимостите и ако стигнем до консенсус за това кое е най-ефективното, то ще бъде разпространено в цялата страна. И тутакси ще реши проблема.
Съвременното лечение на наркоманиите обаче не е конфекция, а бутик. Производството тип конфекция подбира един най-добър модел и го мултиплицира. Бутикът е ориентиран към специфичните потребности и вкуса на конкретния потребител.
Не съществува един най-добър и най-ефективен модел в лечението на наркотичните зависимости. Многобройни и дългогодишни проучвания стигат до извода, че няма едно-единствено лечение, универсално за всички хора. Изборът на подходящи интервенции, услуги, отговарящи на потребностите на конкретната личност, е от критично значение за успеха на лечението. И за връщането към продуктивен живот в семейството, на работното място, в обществото.
Основният фокус не може да е върху обществото, програмата, средата или метода, а трябва да е върху развитието на индивида.
Продължителността на терапията е от решаващо значение за ефективността. Проучвания показват, че при повечето пациенти значими подобрения се постигат след първите три месеца от лечението. В много програми от типа терапевтична общност, където не се прилагат лекарства, през първите 3 месеца отпадат до 50% от постъпилите за лечение. Тъй като пациентите често прекъсват лечението, програмите трябва да включват стратегии за ангажиране и задържане на пациентите. Процентът на отпадналите от метадонови програми е значително по-нисък в сравнение с програмите за лечение без лекарства.
Консултирането (индивидуално и/или групово) и психосоциалната и психологическата подкрепа са съществени компоненти на ефективното лечение на зависимости. Лекарствата са важен елемент от лечението на много пациенти, особено комбинирани с консултиране и психосоциална подкрепа.
Добре е да напомним, че така както няма най-добър подход в лечението на наркоманиите, не съществува и универсално лекарство. Лекарството е биохимична "патеричка", която без психосоциална и психологическа подкрепа е слабо ефективна.
В момента има пропаст между нелекарствените програми (каквито са терапевтичните общности) и насочените към намаляване на здравните щети от употребата на наркотици (за заместващо лечение с метадон, за обмен на спринцовки и др.).
За да се прехвърли мост над тази пропаст в света се утвърждава една интегрирана система от различни подходи. Изборът на лечение трябва да бъде свободен, без оказване на морален натиск.
Но сътрудничеството между на пръв поглед несъвместими лечебни философии до голяма степен ще зависи от взаимното уважение и въвеждането на един общ език за описване на лечението.
Изключително необходима е и справедлива система за субсидиране. Лечебната система би трябвало да подкрепя в еднаква степен медикаментозния модел, терапевтичната общност без употреба на лекарства, рехабилитационните програми и програмите за намаляване на уврежданията от злоупотребата с наркотици. Взаимното уважение между тях само може да помогне на зависимите в битката с дрогата.
Авторът е специалист по лечение на зависимости, с повече от 20 г. практика в различни програми


Окултни времена - д-р Ангелов пред сп. "Тема"


... От друга страна, сигурна плячка за гадатели и алтернативни лечители по правило са отчаяните за здравето си хора, а у нас поради особеностите на здравната система перспективата е те да стават все повече. Учудващо е и колко трезвомислещи иначе жени са склонни да се доверят на врачка, ако имат нерешим емоционален проблем - примерно съпруг, който иска развод заради друга. „Самотните или твърде възрастните хора също са уязвими - добавя психиатърът Александър Ангелов. - Инстинктивно, полуосъзнато понякога човек търси магически изход и от най-безнадеждната ситуация. Всъщност кой не иска да погледне в бъдещето? Особено във времена, когато

всичко конвенционално изглежда изчерпано

Излязохме от тоталитарния резерват и хоп - усетихме се цопнали право в тоталната несигурност. Тя не идва само от смяната на по-предсказуемия социален модел с друг, нито само от сегашната икономическа криза. Историята ни по принцип е пълна със сътресения на сравнително чести интервали. В момента консуматорското общество се срутва пред очите ни, но ще мине още много време, докато хората се научат да живеят с това, което имат. И да потушат страха от несигурността."
В този смисъл всеки преходен период има заложби да се превърне в окултен. Дава се предимство на политици, които обещават да променят всичко за 800 дни, и на продавачи на магии в по-общ смисъл. Някои от тях са просто търговци, които използват момента. Други си вярват и в това също може да има риск. „Защото, най-общо казано, когато има психичен проблем, той се проявява външно под формата на неясни или пропускливи граници - аз ли говоря на звездите, те ли ми говорят или през мен говори нечий дух, все едно", пояснява д-р Ангелов. При него вече са идвали и хора, пострадали от „алтернативни методи" - веднага се сеща за човек с онкофобия, който живеел като обречен с мисълта, че всеки момент ще умре, без да има рак. Дал сума пари по врачки и баячки, докато не се сетил да отиде и при психотерапевт.
Да се регламентира толкова магически мъглява зона, изглежда трудна задача. И все пак членовете на Българската асоциация по психотерапия се надяват поне да се сложи елементарен разделител между обучените терапевти и онези, които искат да минат за такива. „Вече сме качили на нашия сайт проекта за закон за психотерапията - надяваме се наесен да влезе в пленарната зала. Ако бъде приет, това би дало ясен знак за стандарт. Основната философия на закона е, че да си психотерапевт, е отделна професия, която изисква дълъг период на подготовка. И тук не става дума само за хората, които се представят за екстрасенси - има и такива с университетски дипломи по психология или социология например, но това не ги прави психотерапевти. Обучението, през което минава психотерапевтът, задължително включва работа над собствените му проблеми, както и наблюдение от опитен колега, докато лекува други хора. Това продължава поне 7 г., няма как да стане само с лекции, учебни филми и справочници. Иначе човек е свободен да избира дали да отиде на врачка, при маг или при психотерапевт, но трябва да е информиран, че само в последния случай ще става дума за предоставяне на квалифицирана помощ." А ако все пак реши да посети гадател, за предпочитане е да се размине без стряскаща конкретика. Иначе току-виж станал пациент.


Целият текст в сп. "Тема" тук