понеделник, 5 ноември 2012 г.
Харта на правата за пациента
Всеки пациент, потърсил медицинска помощ,
ИМА ПРАВО:
1. Да получи своевременна, достатъчна и качествена медицинска помощ, независимо от пол, възраст, етническа принадлежност, религиозни убеждения и културно равнище.
2. Да знае името на лекаря, които го лекува и името на медицинската сестра, която се грижи или отговаря за координацията на грижите за него.
3. Да бъде информиран за характера и прогнозата на заболяването и за смисъла на необходимите изследвания и лечение.
4. Да приеме или да отхвърли предложените му изследвания и лечение, да бъде информиран за съществуващи алтернативи за диагностика и лечение и свобода на избор между тях.
Правото на отказ от предложеното лечение пациента може да упражни в рамките на действуващите в страната закони, след като бъде информиран за отрицателните здравни последици от този отказ.
5. Да бъде своевременно изследван и лекуван чрез утвърдени лечебни методи и средства и използване на технически изправна апаратура, а съпътстващите грижи да се прилагат с необходимата вещина, внимание и уважение.
6. Да се гарантира тайната на заболяването му.
7. Да се ползва от подкрепата на семейството, роднините и приятелите си по време на лечение.
8. Да бъде запознат с разходите по лечението му.
9. На здравна просвета, която да включва информация за здравословния начин на живот, профилактичните методи и методите за ранното откриване на заболяванията. От съществено значение е личната отговорност на пациента за собственото му здраве.
10. Да бъде запознат със задълженията си като пациент.
11. Да прави оплаквания пред по-висши инстанции, когато правата му, посочени в тази харта са нарушени.
Ако пациента е в състояние, ограничаващо възможността му за разбиране на тази информация, или когато от медицинска гледна точка е нежелателно да му се даде такава информация, тя се предоставя на негов попечител или законен представител.
Настоящата харта е изготвена въз основа на препоръките на Световната медицинска асоциация.
Д-р Ангелов пред в. "24 часа": Лечението на наркоманите е бутик, а не конфекция
"24 часа", 26 юни 2010 г.
Д-р Александър Ангелов, психиатър, психотерапевт
26 ЮНИ Е - Международен ден за борба с наркоманиите. Да помислим: с какво и с кого се борим - с наркотиците или със засегнатите от този проблем хора и семейства? Повече се борим срещу живеещите с този проблем или повече помагаме за тяхното възстановяване?
Добре е да сме наясно, че по цял свят много повече средства се отделят за борба с нелегалния трафик и разпространението на дрога, отколкото за лечение и рехабилитация.
В последните месеци в България ожесточено се дискутира по темата кое е "най-доброто" лечение на зависимостите от наркотични вещества.
Противопоставят се терапевтични общности и лечение без медикаменти срещу поддържащо лечение с метадон и други неопиеви медикаменти. Но така поставен, в наши дни въпросът звучи старомодно, хаби време и сили, усложнява живота на търсещите помощ и техните близки.
Дискусията се върти около идеята, че търсим най-добър подход за лечение на зависимостите и ако стигнем до консенсус за това кое е най-ефективното, то ще бъде разпространено в цялата страна. И тутакси ще реши проблема.
Съвременното лечение на наркоманиите обаче не е конфекция, а бутик. Производството тип конфекция подбира един най-добър модел и го мултиплицира. Бутикът е ориентиран към специфичните потребности и вкуса на конкретния потребител.
Не съществува един най-добър и най-ефективен модел в лечението на наркотичните зависимости. Многобройни и дългогодишни проучвания стигат до извода, че няма едно-единствено лечение, универсално за всички хора. Изборът на подходящи интервенции, услуги, отговарящи на потребностите на конкретната личност, е от критично значение за успеха на лечението. И за връщането към продуктивен живот в семейството, на работното място, в обществото.
Основният фокус не може да е върху обществото, програмата, средата или метода, а трябва да е върху развитието на индивида.
Продължителността на терапията е от решаващо значение за ефективността. Проучвания показват, че при повечето пациенти значими подобрения се постигат след първите три месеца от лечението. В много програми от типа терапевтична общност, където не се прилагат лекарства, през първите 3 месеца отпадат до 50% от постъпилите за лечение. Тъй като пациентите често прекъсват лечението, програмите трябва да включват стратегии за ангажиране и задържане на пациентите. Процентът на отпадналите от метадонови програми е значително по-нисък в сравнение с програмите за лечение без лекарства.
Консултирането (индивидуално и/или групово) и психосоциалната и психологическата подкрепа са съществени компоненти на ефективното лечение на зависимости. Лекарствата са важен елемент от лечението на много пациенти, особено комбинирани с консултиране и психосоциална подкрепа.
Добре е да напомним, че така както няма най-добър подход в лечението на наркоманиите, не съществува и универсално лекарство. Лекарството е биохимична "патеричка", която без психосоциална и психологическа подкрепа е слабо ефективна.
В момента има пропаст между нелекарствените програми (каквито са терапевтичните общности) и насочените към намаляване на здравните щети от употребата на наркотици (за заместващо лечение с метадон, за обмен на спринцовки и др.).
За да се прехвърли мост над тази пропаст в света се утвърждава една интегрирана система от различни подходи. Изборът на лечение трябва да бъде свободен, без оказване на морален натиск.
Но сътрудничеството между на пръв поглед несъвместими лечебни философии до голяма степен ще зависи от взаимното уважение и въвеждането на един общ език за описване на лечението.
Изключително необходима е и справедлива система за субсидиране. Лечебната система би трябвало да подкрепя в еднаква степен медикаментозния модел, терапевтичната общност без употреба на лекарства, рехабилитационните програми и програмите за намаляване на уврежданията от злоупотребата с наркотици. Взаимното уважение между тях само може да помогне на зависимите в битката с дрогата.
Авторът е специалист по лечение на зависимости, с повече от 20 г. практика в различни програми
От в. "24 часа"
Окултни времена - д-р Ангелов пред сп. "Тема"
... От друга страна, сигурна плячка за гадатели и алтернативни лечители по правило са отчаяните за здравето си хора, а у нас поради особеностите на здравната система перспективата е те да стават все повече. Учудващо е и колко трезвомислещи иначе жени са склонни да се доверят на врачка, ако имат нерешим емоционален проблем - примерно съпруг, който иска развод заради друга. „Самотните или твърде възрастните хора също са уязвими - добавя психиатърът Александър Ангелов. - Инстинктивно, полуосъзнато понякога човек търси магически изход и от най-безнадеждната ситуация. Всъщност кой не иска да погледне в бъдещето? Особено във времена, когато
всичко конвенционално изглежда изчерпано
Излязохме от тоталитарния резерват и хоп - усетихме се цопнали право в тоталната несигурност. Тя не идва само от смяната на по-предсказуемия социален модел с друг, нито само от сегашната икономическа криза. Историята ни по принцип е пълна със сътресения на сравнително чести интервали. В момента консуматорското общество се срутва пред очите ни, но ще мине още много време, докато хората се научат да живеят с това, което имат. И да потушат страха от несигурността."
В този смисъл всеки преходен период има заложби да се превърне в окултен. Дава се предимство на политици, които обещават да променят всичко за 800 дни, и на продавачи на магии в по-общ смисъл. Някои от тях са просто търговци, които използват момента. Други си вярват и в това също може да има риск. „Защото, най-общо казано, когато има психичен проблем, той се проявява външно под формата на неясни или пропускливи граници - аз ли говоря на звездите, те ли ми говорят или през мен говори нечий дух, все едно", пояснява д-р Ангелов. При него вече са идвали и хора, пострадали от „алтернативни методи" - веднага се сеща за човек с онкофобия, който живеел като обречен с мисълта, че всеки момент ще умре, без да има рак. Дал сума пари по врачки и баячки, докато не се сетил да отиде и при психотерапевт.
Да се регламентира толкова магически мъглява зона, изглежда трудна задача. И все пак членовете на Българската асоциация по психотерапия се надяват поне да се сложи елементарен разделител между обучените терапевти и онези, които искат да минат за такива. „Вече сме качили на нашия сайт проекта за закон за психотерапията - надяваме се наесен да влезе в пленарната зала. Ако бъде приет, това би дало ясен знак за стандарт. Основната философия на закона е, че да си психотерапевт, е отделна професия, която изисква дълъг период на подготовка. И тук не става дума само за хората, които се представят за екстрасенси - има и такива с университетски дипломи по психология или социология например, но това не ги прави психотерапевти. Обучението, през което минава психотерапевтът, задължително включва работа над собствените му проблеми, както и наблюдение от опитен колега, докато лекува други хора. Това продължава поне 7 г., няма как да стане само с лекции, учебни филми и справочници. Иначе човек е свободен да избира дали да отиде на врачка, при маг или при психотерапевт, но трябва да е информиран, че само в последния случай ще става дума за предоставяне на квалифицирана помощ." А ако все пак реши да посети гадател, за предпочитане е да се размине без стряскаща конкретика. Иначе току-виж станал пациент.
Целият текст в сп. "Тема" тук
понеделник, 30 януари 2012 г.
Лечението на наркомани не е търговия с метадон
Методът е ефективен, но ни третират като аптеки и дилъри, казват психиатрите, които лекуват зависимости
Методът е ефективен, но ни третират като аптеки и дилъри, казват психиатрите, които лекуват зависимости
20 Януари 2012
От три години години М. се лекува по метадонова програма в медицински център „Доверие за здраве”. Казва, че лечението й помага да води нормален живот и да се грижи за 5-годишната си дъщеря. „Не е само метадонът, тук се чувствам вкъщи, намерих страшно много подкрепа, без която, не знам как щях да се справя”, казва М. Въпреки че няма възможност сама да плаща лечението си, лекарите от центъра й подават ръка, за да го завърши и помагат с каквото могат, за да продължи напред.
В края на миналата година темата за метадоновото лечение отново влезе във фокуса на медиите. Различни издания и журналисти за пореден път нарекоха лекарите „метадонова мафия”, обвинявайки ги че търгуват с медикамента с цел печалба.
„Журналистка в жълт вестник беше писала, че докторът взима метадона по десет лева шишето и го продава по трийсет лева. Как е стигнала до тия заключения, как го е изчислила, аз не мога да обясня. Но нямаше нито дума за това, че покрай метадона има такси, лекари, психолози, сестри, охрана, повече от десет души екип – казва д-р Малин Стоянов, психиатър от център „Доверие за здраве” - Държа да подчертая – метадонът не се продава, ние нямаме право да продадем една капка срещу една стотинка. Лечебните заведения не са аптеки и нямат право да продават медикаменти, но имат право да взимат такса за лечение. Това правим, взимаме такси за лечение. Лекарството е само едно от нещата в комплекса от грижи за пациента.”
Лечението с метадон далеч не се изчерпва с получаването на дневната доза. „Ние не сме метадонова аптека”, казва д-р Александър Ангелов, психиатър и специалист по лечение на химически зависимости и зависимо поведение, който работи в същия център. „Метадоновите програми са лечебни програми, които се придържат към определени стандарти. Те се изработват съвместно с Министерството на здравеопазването, с Националния център по наркомании, с други експерти. В тези лечебни програми има екипи, екипът е разход, който е за сметка на програмата.”
Лечението с метадон не е подходящо за всеки. По наредбите задължително се искат и предходни неуспешни лечения и три години стаж на хероин. „Ако човек взима от 1 година, той не е за лечение с метадон, никой лекар няма да го включи в такава програма, ще се опита да го лекува без опиати – казва д-р Ангелов. - Но човек, който взима от 5 години вече има сериозни биологични промени, свикнал е с опиата, затова е измислен този метод за лекуване с опиат, който обаче е лекарство, не е наркотик, няма страничните ефекти на хероина и позволява лечение и нормално функциониране на пациента”.
На биологично равнище метадонът подтиска опиевия глад. Когато човек започне да го приема, няма нужда да излиза навън, да търси хероин на черно, да краде и т.н. Тоест лекарството намалява криминалното поведение. Oт друга страна, метадонът се приема през устата и прекъсва навика за инжектиране, което моментално се отразява върху нивото на предаваните по кръвен път инфекции - ХИВ, СПИН, вирусни хепатити. „Всеки лев, който се инвестира в лечение, спестява 20 лева за разходи. От криминална дейност, следователи, от лечение на усложненията от хепатит, на предозирания в токсикологията”, обяснява д-р Стоянов.
„Едно от качествата на този препарат, което го различава основно от хероина, е, че той се разгражда бавно. Той не дава дава този „кик”, удоволствен момент, който преживяват хората, които взимат хероин. Той просто води до едно постоянно, бавно насищане на опиевите рецептори и човек е спокоен. Неговата мозъчна биохимия се балансира. Ако навън, на улицата се съберат 50 човека, от които десет са на метадон, при добре планирано метадоново дозиране, няма да можете да ги различите”, допълва д-р Ангелов.
Лечението с метадон започва след като пациентът не е взимал хероин известно време и вече усеща първите симптоми на абстиненция. В началото зависимият се гледа ежедневно, поставен е под мониторинг, консултира се с лекар по няколко пъти на ден, за да се направи прецизно дозиране на метадона. По стандарт в продължение на 3 месеца пациентът ежедневно посещава програмата, за да се следи състоянието му.
„Първите три месеца са критични дотколкова, доколкото гладът към уличен хероин може да се овладее, чисто биологично метадонът вече може да е заситил опиевите рецептори, но начинът на живот на този човек е уличен начин на живот на наркоман. Тоест , той се среща периодично със старите приятели, няма друга среда и не знае друго, освен как да живее на улицата и как да си намери хероин – казва д-р Ангелов. - Първите три месеца контактуваме доста интензивно с тези хора, за да ги извадим от средата. Те не са равномерна права нагоре, тия три месеца, те лъкатушат. Някой път хората се колебаят, някой път може инцидентно да вземат друго вещество… Ние изследваме това нещо - кои са подкрепящите фактори, кое го връща назад. Периодично се прави уринно тестуване за непредписани психотропни вещества”.
По стандарт зависимият трябва да има три такива добри теста, за да започне да взима за вкъщи метадон. Това е началото на лечението, което продължава с психологически консултации не само с пациента, но и с неговите близки, за да се повиши ефективността.
До пълното излекуване обикновено минават години. Целта е дозите метадон постепенно да намаляват, докато пациентът спре да взима лекарството. Спирането на метадона става постепенно, планира се внимателно и може да отнеме от половин до една година.
Успеваемостта на метадоновите програми е около 20% . „Това са трайно излекувани пациенти, не се връщат, не правят рецидив, релапс, не започват отново… Ако прибавим тези, които правят релапси, ще станат около 30. И това е благодарение на това, че сме голям екип и работим активно, и че пациентите знаят, че идват на лечение, а не за поддържане. От останалите, тези, които функционират добре и не взимат хероин, са около 90-95 процента”, казва д-р Стоянов.
В България има 30 хиляди зависими от хероин. И 32 програми за лечение с метадон. Те обаче не са запълнени, заради митовете около медикамента, създадени не без помощта на медиите. От една страна за метадона се говори като за наркотик, който замества хероина, лекарите автоматично се обявяват за дилъри, от друга - обществото не толерира зависимите, дори когато се опитват да се излекуват и да започнат нормален живот. „На тия хора се гледа по странен начин, защото взимат метадон. Никой не гледа така на един диабетик, защото си взима инсулина… – казва д-р Стоянов. - Метадонът не е наркотик, метадонът е лекарство. Много е трудно това за разбиране”.
М. вече е към края на лечението с метадон, взима все по-малки дози и вероятно до една година ще го спре напълно. Представя си бъдещето без наркотици и заместители, с нормална работа и щастливо семейство. „Надявам се да не повтарям грешките си”, казва М.
Абонамент за:
Публикации (Atom)