Покерът - новите пловдивски игри
Публикувана: Петък, 18-ти Март 2011, автор(и): Найден Тодоров, Румяна Дeнчeва, 24 Часа; прочитания: 4371; коментари: 15
Стоян З. е 17-годишен. Ученик в гимназията, която преди 4 години бе определена отрейтингът на “24 часа” като най-добрата в България. На изпитите е втори по резултат в цяла София. Стоян З. обаче е изключен от училището и взема изпити като частен ученик.
В осми клас той почти спира да ходи в час, защото играе покер с две карти. Т.нар. спортен покер, за който телевизиите непрекъснато разказват мазно за преуспели младежи с математически талант и здрави нерви, които печелят някакви първенства и някакви хиляди евро.
“В тези репортажи обаче никой не казва, че от четиримата на масата, печели единият Останалите трима губят, и то губят по много”, казва бащата на Стоян.
Според него в държавата има организиран план, гигантска национална измама, която напомня пирамидите и пловдивските игри от зората на демокрацията.
Всъщност не са само тези мазни репортажи по националните телевизии - нонстоп върви реклама на няколко сайта за покер, в които се включват супер известни лица - Дейвид Бекъм, Лотар Матеус.
Има няколко спортни канала, които непрестанно излъчват турнири по покер, а коментаторите говорят дълбокомислени неща, все едно протича огромно интелектуално усилие.
"Показват нормални хора в лъскава обстановка - курорти, хотели, плажове, лъскави коли, което води до пристрастяване към това нещо, презентирано като най-новия суперспорт на планетата. А най-уязвими от тази манипулация са децата", казва бащата на Стоян З.
“Защо са забранени рекламите на алкохол и цигари, а на покер не са? Нима няма пристрастяване към хазарта. Аз водих сина си на специалист и мога да ви потвърдя, че хората, потърсили помощ, в момента са хиляди", казва още той.
Неговият син спрял онлайн покера, а предпочитал да играе на маса, защото е убеден, че е много добър в изчисляването. Всъщност това е най-големият мит за покера с две карти. При обикновения имаш пет карти и залагаш веднъж. В този т. нар. Тексас или Холдем покер правиш комбинации между двете си карти в ръката и три открити на масата. Увличането настъпва от измамното усещане, че можеш да изчислиш вероятността твоята карта да е най-силната на масата.
За разлика от покера с пет карти тук практически залагаш 4 пъти, което много рязко вдига парите, които се разиграват.
При петте карти няма много мислене, там хазартният елемент е ясен - или ти идват карти или не. Докато при този си мислиш, че можеш да надхитриш системата.
Историите, които се разказват за покера, напомнят изключително много пирамидите от 90-те. Обяснява се, че в онлайн покера можеш да печелиш, ако си добър със смятането, защото в мрежата играят стотици хиляди, които губят по-малко. Но не се казва, че във всяко раздаване трима губят със сигурност и двама печелят. Като единият винаги е организаторът на играта. Подобно беше и с пирамидите - обяснението за произхода на парите бе мъгляво, същото както и при покера.
Най-гротеско е, че дори и в български тийнейджърски сайтове се рекламира играта, изрично забранена за лица под 18 години.
А когато те се регистрират да започнат да играят и предоставят фалшиви данни за годините си, всъщност се обричат на пълна невъзможност да спечелят каквото и да било. При разкриване на непълнолетни лица от самите компании акаунтите им се закриват (заедно с евентуално заработените пари) и въпросният IP адрес се блокира, за да не може човек да се регистрира отново в съответната онлайн зала. Но важното е, че евентуалните печалби са конфискувани, тоест от спазването на реда отново победители са организаторите.
Понеже напълно легалната регистрация на дете минава само с изричното знание и съгласие на родителите му или друг пълнолетен близък, първата фаза на зарибяването протича с безплатното трупане на практика със залагане на точки и дадени бонуси, както например в най-популярното кътче от световното интернет пространство - фейсбук. Това е като едновремешните игри със залагане на кибритени клечки в махалата, но в глобално развит вид. Въпросната безплатна практика в интернет кара малки и големи да се чувстват все по-готови, за да се доближат до лъскавите "покеракули" от екрана и до купчините с пари, с които се снимат победителите в излъчваните атрактивни турнири.
В името на индустрията има дори и "онлайн покер за деца" - елементарни безплатни видеоигри в интернет, чрез които "поставяш основите" на зарибяването още в ранна детска възраст.
Но дори при "задължителното" десетинасекундно зареждане на някои от тях, пред погледа на малчуганите се появяват реклами от сорта "печели лесно по 500 евро на ден". Сърфирайки из невинните детски покерзабавачници, скоро започваш да виждаш и препратки към игри с реални пари. И едно кликване на другия линк те кара да мечтаеш за други неща, които всъщност не са съвсем безплатни. Е, ако успееш да се уредиш и с кредитна карта или банкова сметка на роднина или приятел над 18 години. Иначе, докато не можеш сам да си отвориш изрядна сметка, мечтите може и да са безплатни. Временно...
В една от подобните виртуални игри на първо място в класирането по точки е Цецко, на 11 години, от Добрич, водещ пред забавлявал се 60-годишен русенец. Регистрации в сайта имат и 10-годишни момичета.
Пред погледа на тези деца постоянно се появяват бляскави банери с информация за бонуси от 100 или 500 долара/евро при регистрация в истински и изобщо не детски покерзали. Друг е въпросът, че самото усвояване на зарибяващите бонуси става след изиграване на определен брой игри и натрупване на определени точки. Факт е едно - че рано или късно пристрастените към покера деца търсят начин за своя регистрация и своя сметка. Със или без помощ от родител. Най-достъпната им и лесна първа крачка към истинската хазартна част е минаването през така наречените Freeroll (безплатни) турнири. При постигане на резултати в тях, без да си заложил дори цент, печелиш примерно 70 или 100 долара. След това те влизат в твоята сметка. В дадени покерзали и в определени моменти се организират и много по-мащабни Freeroll надпревари, от които може да се спечелят по-сериозни суми, макар и с повече усилия.
Целта на безплатните турнири е чисто зарибяване! При наличие на самоконтрол и дисциплина обаче някои хора могат да задоволяват влечението си към покера съвсем безплатно и дори да заработват пари. Е, те няма да се доближават до печалбите на акулите в бранша, но няма да има и никакъв риск. И все пак не трябва да се забравя, че спортуването чрез хазарт в интернет си е най-вече бизнес. А сигурни печеливши са само организаторите. Според неофициална информация всички компании и сайтове, взети заедно, изкарват зашеметяващата сума от 20-30 млн. долара на ден от Rake - парите, които удържат на милионите играчи, за предоставения им шанс да забогатеят в необятната онлайн зала.
Когато децата започнат да се чувстват по-зрели (поне според мнението им за личните им покерумения), “тръгват и на училище” по покер. В интернет им се предлагат достатъчно опции за научаване на “печеливши стратегии”. После вече и амбициите за “лесни пари” са налице.
При недобро отношение на държавата към заплахата непълнолетни да се подават на хазартното покеризкушение, положението наистина може да придобие застрашителни размери. Защото покер “епидемията” е заразна. Броят на играещите онлайн българи само за последните три години се е увеличил над 600 процента. А близо 200 000 българи играят покер всеки ден. Доста са деца! (24 часа)
Целта е повече от проста - изкарай повече точки от противниците ти, ако нямаш добра ръка - блъфирай и спечели колкото се може повече пари. Използват се картите от 7 до асо. Комбинирането им е или по боя, или по число. Тези с картинките носят десет точки, цифрите са толкова точки, колкото е числото и на картата, а асата са по 11 точки. Например вале купа, дама купа и асо пика са 20 точки, защото асото не е купа. Изключение прави седмица спатия - "Йончев", "чотора" или "шпока", най-силната карта. Тя се комбинира с всички останали и тежи 11 точки. В горния случай, ако вместо асо пика се падне "Йончев", сборът става 31 т.
Таванът на точките не е 33 (при три аса), а 34 - ако имате три седмици. Най-малко двама могат да играят, а максимално - осем човека. Всеки получава по три карти, като се раздават по една в посока на часовниковата стрелка. Обикновено преди още да са видели картите си, играчите плащат "вход" - предварително определена сума, която ще изгубят, ако се откажат да залагат, след като погледнат картите си. Така се гарантира, че няма да има кибици, които да стоят по 35-40 "врътки" в играта в очакване на силни карти. Залагането на парите е като при покера - с "плащане" (отговаряне), "с нови..." (наддаване), "на тъмно" (залагане на сляпо, без поглеждане на картите). Спечелилият раздава картите в следващия рунд. Ако двама или повече играчи имат еднакъв брой точки, настъпва "свара". Започва ново раздаване, в което "входът" за него е половината от заложените вече пари на масата. В сварката могат да влязат и останалите играчи, но след заплащане на новата миза. Настоящи и бивши играчи на сварка разказват:
Е. И., 17 г.: "Ми не ми пречи, даже така изкарвам повече пари на ден от майка ми. Е, верно - случвало се е да губя по 70-80 лева на ден, ама пък на следващия си ги избивам. Поне по 20-25 кинта си прибирам в джоба, когато играя. А това е, ако не всеки ден, то поне през ден. Събираме се горе в 5-и (става дума за пети микрорайон на Люлин - б.а.) зад един компютърен клуб. Преди играехме вътре, ама го затвориха. Ако не е много студено, винаги сме там. Лятото - привечер, напролет и есен - по обяд. И да вали, не ни грее много, `щото има навес. Още не сме почнали да се събираме, ама и т`ва ще стане. Бе, не ми се отказва. За к`во, като си утроявам и учетворявам джобните. Да не съм луд."
Б. Г., 16 г.: "Първо гледах. После почнах да влизам в играта със стотинки - 10, 20, 50. Губех, ама повече от левче не давах. След 2-3 месеца задобрях и почнах с 2-5 лева, после с 10, после с 15, накрая си давах всичките 25 лева, които ми бяха за цялата седмица. Абе, все нещо си мислех, че греша и не вдявам. Т`ва ми разпали интереса още повече. Къде-що имаше сварка по квартала, бях там. Губех си всичките пари първо, а после седях отстрани и гледах кой к`во прави и как действа. Още месец и се понаучих, накрая не печелех, но и не губех, бях си на парите. Единственото, заради което продължавах да играя и да си пилея парите, беше, че се надявах и на мен да ми потръгне. Ама нещо не върза. Не съм стигал чак да убивам и да крада, за да си набавя пари, ама веднъж си заложих дънките и ги изгубих. На другия ден ги донесох в пликче на тоя, дето ме би - един съученик. По едно време ми писна да губя и загрях, че не съм за хазарт аз."
К. Т., 18 г.: "А, вече не играя. Мина ми меракът. Не, че нещо съм изгубил страшно много пари. Ама си е наркотик некъ`в, шибана работа. Беше ми станало ежедневие и перспектива за живота. Не исках нито работа, нито нищо. Исках само да седя, да плякам карти и да си слагам по 3 лева повече в джоба. В крайна сметка пораснах, хванах си гадже и за 2-3 месеца тотално оте*ах сварката. След т`ва, явно съм пораснал, `щото видях отстрани как изглежда три-четири деградета да играят на пари, а всъщност да не са целували момиче никога. Като нек`ви квартални отрепки, само че по-млади. Не важи просто."
И. И., 15 г.: "Виждал съм к`во прави хазарта на хората. За т`ва и максимално 2-3 лева набивам за свара на ден. Загубя ли ги, ставам и си заминавам. Вътрешно знам, че ако се върна, 100% ще си ги върна. Ама проявявам нек`ва воля и се махам. Ако пък спечеля повече от 20 лева, пак ставам и заминавам. От загубата повече мразя само да губя спечелените вече пари. Абе, дано не изгубя контрол и да вляза в дългове. Само т`ва е тъпо. Че един приятел така го биха, заради 200-300 лева борчове от сварка. Играха на "тъмно", залогът стигна 200 лева и изгуби. Нямаше парите и каза, че отива да си заложи телефона, ама избяга. После го намериха и го напра`иха пастет. Иначе ще си играя, пък да видим!"
СЕБАСТИАН ПИЕР
Според него само 0,5 процента от играещите покер са измамници, а и те бързо биват разкривани.
"През миналата година покерът официално бе признат за мисловен спорт. Сега, от 28 април до 1 май организираме фестивал на мисловните спортове в София. Ще се играе спортен бридж, спортен покер, табла и шах. 600-700 души ще се включат. А ако децата ни идат на мач и ги набият и се чудиш дали ще се приберат? За какво го правят? За адреналин. Еми в покера понякога адреналинът е повече, а и вече споменах какви качества се развиват", добавя Игор Марковски.
НАЙДЕН ТОДОРОВ
Вече има регистрирани откази на оператори, които не отговарят на условията, твърдят от ведомството.
Редът за даване на лиценз е същият, както при останалите оператори. Искат се регистрация в България, инвестиции, утвърждаване на вътрешни правила за работа, по които да се докаже, че в залите за игри не се допускат непълнолетни и малолетни. Чакащите за разрешение доказват, че имат финансова възможност да изплащат печалбите на участниците в различните игри, в това число и за покер залагания. Законът предвижда за маса с покер около 20 000 лв. такса, за игрален автомат в игрална зала, на който се организира покер - по 7500 лева.
Големият проблем за комисията обаче остават интернет залаганията. В действащия сега закон няма точен регламент на онлайн хазарта. Готов от миналата година проект за промени в закона предвижда да се въведе конотрол и над електронните игри.
Плановете на комисията предвиждат, ако законът се приеме, което се очаква да стане до края на март тази година от МС и след това от парламента, да се изградят наземни сървъри, които да следят онлайн хазарта.
В проекта има запис, според който се предвижда изграждането на система за идентификация на участниците в интернет. Целта е да не се допускат до хазартните игри лица, ненавършили 18 години. Тя няма да струва нищо на държавата, тъй като инвестициите ще бъдат правени от частните лица, които развиват хазартна дейност.
Има проблем и с рекламирането на хазартни игри. Според сегашния закон е забранена пряката реклама.
РУМЯНА ДЕНЧЕВА
11 200 души в България страдат от хазартна зависимост по данни на БАН. Те са към 1/3 от играещите хазарт у нас и са 4-7% от населението над 18-годишна възраст. Оборотът на една ротативка в България в края на 90-те г. е 8 пъти по голям, отколкото на същата машина в Германия.
Международната класификация на болестите и свързани здравословни проблеми (ICD-10) разглежда хазартната зависимост като "утвърдена необходимост за правене на залози с цел печалба или постигане на преимущество". В същата група са поставени клептоманията и пироманията. С кодовото название F-63.0 се обозначава патологичното комарджийство.
При зависимите от хазарт по-често в сравнение с останалото население се откриват и други психични разстройства.
Има сходство при различните зависимости (към хероин, алкохол, никотин или хазарт) - използваният "наркотик" се консумира прекомерно, загубата на контрол се увеличава значително, "наркотикът" се ползва за бягство от реалността, зависимостта продължава дори при поява на негативни социални и здравни последици.
Някои личностни характеристики допринасят за по висока "уязвимост" към хазартна зависимост.
Ниската самооценка се компенсира с преживяването след "голям удар" и очакването и подготовката за следващия. Усещането за успех, приключение, бягство от скуката и негативните емоции стимулират буквално мозъка за поредното залагане. Зависимият има понижен контрол върху импулсите и засилена нужда от наслада и възбуда чрез поредното залагане - нещо подобно на еуфория, която намалява чувството за умора.
Получава се порочен кръг на невронално ниво в мозъка. Наградната система в мозъка се стимулира непрекъснато и се стресира. За да се защити от този стрес, мозъкът реагира по-слабо на наградни стимули. За да се получи желаният ефект, времето за игра и залозите трябва да се увеличават.
Съществува синдромът "Състояние на тилт" или "гонене". Най-често този термин идва от покера и означава непрекъснато увеличаване на залозите, за да се компенсират загубите.
Но социалната изолация се засилва. Чувствата на срам и вина също се засилват, играчите започват да крият залозите си. Някои зависими играчи се разоряват финансово, губят поддръжката на близките си и работата си. Някои от хазартно зависимите стават престъпници, могат да стигнат до опити за самоубийство или до психиатрията.
Най-застрашени са мъжете на възраст около 30 г. от големите градове. Началото на зависимостта е обикновено в юношеските години. Зависимите търсят лечение, когато вече дължат много пари, вече са извършили престъплениеили са пресирани от семейство, близки, приятелска среда.
Последиците от постоянно и непрекъснато залагане могат да бъдат и физически - симптомите са стомашни язви, главоболия и сърдечни удари.
Трябва да правим разлика между проблемни играчи и зависими.
Част от играчите на хазарт могат да имат проблеми, без да са загубили цялостен контрол върху поведението си. Ако обаче хазартът отнема все повече време и средства, отразява се на качеството на живот и социалните връзки, можем да говорим за проблемни хазартни играчи. Някои описват зависимото хазартно поведение като компулсивна игра на хазарт. Компулсивните играчи на хазарат не могат да контролират нуждата си от игра дори тогава, когато това ги разрушава като личности и разрушава взаимоотношенията им с близките.
Всеки хазартно зависим е уникален като личност, затова има нужда от лечебна програма, която е съобразена с личността му. Съществена стъпка в лечението е приемането на зависимостта като болест и търсенето на помощ. За това се изисква кураж, особено когато са проиграни големи суми, провалена са важни лични взаимоотношения.
Игра с намаляване на сумите не помага най-често. Прекъсването на залаганията може да помогне за разкриване на подлежащи психични проблеми - затруднен самоконтрол, емоционална уязвимост и проблеми в изграждането на близки взаимоотношения, изискващи обвързване. Много подходяща в такива случаи е груповата психотерапия или семейното консултиране и терапия.
* Д-р АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ е психиатър, специалист по лечение на зависимости
МИТОВЕ И ФАКТИ
МИТ 1: Ако играеш ежедневно хазарт, си проблемен играч. ИСТИНА: Играта на хазарт е проблемна, ако предизвиква проблеми.
МИТ 2: Играта на хазарт не е проблем, ако разполагаш с достатъчно средства. ИСТИНА: Проблемите, предизвикани от ексцесивна игра на хазарт, не са само финансови. Прекомерното ангажиране с хазарт влошава социалните връзки и води до загуба на близки.
МИТ 3: Близките на проблемния играч му създават проблеми и той играе, за да ги избегне. ИСТИНА: Проблемните играчи често рационализират поведението си. Обвиняват близките си и по този начин бягат от отговорност за поведението си и възможната промяна.
МИТ 4: Помощта за покриване на дългове при проблемни играчи ще им върне здравия разум. ИСТИНА: Изплащането на дълговете най-често парадоксално покрепя поведението на проблемния играч.
1. Все повече се увеличава времето, отделяно за мисли за минали игри, за бъдещи игри, за изучаване на системи, осигуряващи печалба, за набавяне на средства за игра.
2. Играе се с все повече пари, за да се постигне желаното удоволствие.
3. Опитите за ограничаване или прекъсване на играта водят до раздразнителност и неспокойствие.
4. Играта е начин за бягство от житейски проблеми или непоносими емоционални състояния.
5. След загуба на пари играчът бързо се връща към игра, за да си върне загубите.
6. Играчът лъже семейството, приятелите и работодателя си, за да скрие степента на въвлеченост в играта.
7. Играчът извършва незаконни дейности, измами, кражби, за да финансира играта.
8. Играчът губи значими връзки - брак, образование, кариера, работа заради хазарта.
9. Играчът се нуждае от друг индивид, за да го подпомага финансово в играта.
В осми клас той почти спира да ходи в час, защото играе покер с две карти. Т.нар. спортен покер, за който телевизиите непрекъснато разказват мазно за преуспели младежи с математически талант и здрави нерви, които печелят някакви първенства и някакви хиляди евро.
“В тези репортажи обаче никой не казва, че от четиримата на масата, печели единият Останалите трима губят, и то губят по много”, казва бащата на Стоян.
Според него в държавата има организиран план, гигантска национална измама, която напомня пирамидите и пловдивските игри от зората на демокрацията.
Всъщност не са само тези мазни репортажи по националните телевизии - нонстоп върви реклама на няколко сайта за покер, в които се включват супер известни лица - Дейвид Бекъм, Лотар Матеус.
Има няколко спортни канала, които непрестанно излъчват турнири по покер, а коментаторите говорят дълбокомислени неща, все едно протича огромно интелектуално усилие.
"Показват нормални хора в лъскава обстановка - курорти, хотели, плажове, лъскави коли, което води до пристрастяване към това нещо, презентирано като най-новия суперспорт на планетата. А най-уязвими от тази манипулация са децата", казва бащата на Стоян З.
“Защо са забранени рекламите на алкохол и цигари, а на покер не са? Нима няма пристрастяване към хазарта. Аз водих сина си на специалист и мога да ви потвърдя, че хората, потърсили помощ, в момента са хиляди", казва още той.
Неговият син спрял онлайн покера, а предпочитал да играе на маса, защото е убеден, че е много добър в изчисляването. Всъщност това е най-големият мит за покера с две карти. При обикновения имаш пет карти и залагаш веднъж. В този т. нар. Тексас или Холдем покер правиш комбинации между двете си карти в ръката и три открити на масата. Увличането настъпва от измамното усещане, че можеш да изчислиш вероятността твоята карта да е най-силната на масата.
За разлика от покера с пет карти тук практически залагаш 4 пъти, което много рязко вдига парите, които се разиграват.
При петте карти няма много мислене, там хазартният елемент е ясен - или ти идват карти или не. Докато при този си мислиш, че можеш да надхитриш системата.
Историите, които се разказват за покера, напомнят изключително много пирамидите от 90-те. Обяснява се, че в онлайн покера можеш да печелиш, ако си добър със смятането, защото в мрежата играят стотици хиляди, които губят по-малко. Но не се казва, че във всяко раздаване трима губят със сигурност и двама печелят. Като единият винаги е организаторът на играта. Подобно беше и с пирамидите - обяснението за произхода на парите бе мъгляво, същото както и при покера.
Най-гротеско е, че дори и в български тийнейджърски сайтове се рекламира играта, изрично забранена за лица под 18 години.
А когато те се регистрират да започнат да играят и предоставят фалшиви данни за годините си, всъщност се обричат на пълна невъзможност да спечелят каквото и да било. При разкриване на непълнолетни лица от самите компании акаунтите им се закриват (заедно с евентуално заработените пари) и въпросният IP адрес се блокира, за да не може човек да се регистрира отново в съответната онлайн зала. Но важното е, че евентуалните печалби са конфискувани, тоест от спазването на реда отново победители са организаторите.
Понеже напълно легалната регистрация на дете минава само с изричното знание и съгласие на родителите му или друг пълнолетен близък, първата фаза на зарибяването протича с безплатното трупане на практика със залагане на точки и дадени бонуси, както например в най-популярното кътче от световното интернет пространство - фейсбук. Това е като едновремешните игри със залагане на кибритени клечки в махалата, но в глобално развит вид. Въпросната безплатна практика в интернет кара малки и големи да се чувстват все по-готови, за да се доближат до лъскавите "покеракули" от екрана и до купчините с пари, с които се снимат победителите в излъчваните атрактивни турнири.
В името на индустрията има дори и "онлайн покер за деца" - елементарни безплатни видеоигри в интернет, чрез които "поставяш основите" на зарибяването още в ранна детска възраст.
Но дори при "задължителното" десетинасекундно зареждане на някои от тях, пред погледа на малчуганите се появяват реклами от сорта "печели лесно по 500 евро на ден". Сърфирайки из невинните детски покерзабавачници, скоро започваш да виждаш и препратки към игри с реални пари. И едно кликване на другия линк те кара да мечтаеш за други неща, които всъщност не са съвсем безплатни. Е, ако успееш да се уредиш и с кредитна карта или банкова сметка на роднина или приятел над 18 години. Иначе, докато не можеш сам да си отвориш изрядна сметка, мечтите може и да са безплатни. Временно...
В една от подобните виртуални игри на първо място в класирането по точки е Цецко, на 11 години, от Добрич, водещ пред забавлявал се 60-годишен русенец. Регистрации в сайта имат и 10-годишни момичета.
Пред погледа на тези деца постоянно се появяват бляскави банери с информация за бонуси от 100 или 500 долара/евро при регистрация в истински и изобщо не детски покерзали. Друг е въпросът, че самото усвояване на зарибяващите бонуси става след изиграване на определен брой игри и натрупване на определени точки. Факт е едно - че рано или късно пристрастените към покера деца търсят начин за своя регистрация и своя сметка. Със или без помощ от родител. Най-достъпната им и лесна първа крачка към истинската хазартна част е минаването през така наречените Freeroll (безплатни) турнири. При постигане на резултати в тях, без да си заложил дори цент, печелиш примерно 70 или 100 долара. След това те влизат в твоята сметка. В дадени покерзали и в определени моменти се организират и много по-мащабни Freeroll надпревари, от които може да се спечелят по-сериозни суми, макар и с повече усилия.
Целта на безплатните турнири е чисто зарибяване! При наличие на самоконтрол и дисциплина обаче някои хора могат да задоволяват влечението си към покера съвсем безплатно и дори да заработват пари. Е, те няма да се доближават до печалбите на акулите в бранша, но няма да има и никакъв риск. И все пак не трябва да се забравя, че спортуването чрез хазарт в интернет си е най-вече бизнес. А сигурни печеливши са само организаторите. Според неофициална информация всички компании и сайтове, взети заедно, изкарват зашеметяващата сума от 20-30 млн. долара на ден от Rake - парите, които удържат на милионите играчи, за предоставения им шанс да забогатеят в необятната онлайн зала.
Когато децата започнат да се чувстват по-зрели (поне според мнението им за личните им покерумения), “тръгват и на училище” по покер. В интернет им се предлагат достатъчно опции за научаване на “печеливши стратегии”. После вече и амбициите за “лесни пари” са налице.
При недобро отношение на държавата към заплахата непълнолетни да се подават на хазартното покеризкушение, положението наистина може да придобие застрашителни размери. Защото покер “епидемията” е заразна. Броят на играещите онлайн българи само за последните три години се е увеличил над 600 процента. А близо 200 000 българи играят покер всеки ден. Доста са деца! (24 часа)
Сварка- селският покер от “Люлин”
Една от най-разпространените игри сред учениците е "свара" или "сварка". Както всяка игра и тя има всевъзможни правила, регионални изключения. Всичко е въпрос на предварителна договорка - клаузите не се променят в разгара на играта.Целта е повече от проста - изкарай повече точки от противниците ти, ако нямаш добра ръка - блъфирай и спечели колкото се може повече пари. Използват се картите от 7 до асо. Комбинирането им е или по боя, или по число. Тези с картинките носят десет точки, цифрите са толкова точки, колкото е числото и на картата, а асата са по 11 точки. Например вале купа, дама купа и асо пика са 20 точки, защото асото не е купа. Изключение прави седмица спатия - "Йончев", "чотора" или "шпока", най-силната карта. Тя се комбинира с всички останали и тежи 11 точки. В горния случай, ако вместо асо пика се падне "Йончев", сборът става 31 т.
Таванът на точките не е 33 (при три аса), а 34 - ако имате три седмици. Най-малко двама могат да играят, а максимално - осем човека. Всеки получава по три карти, като се раздават по една в посока на часовниковата стрелка. Обикновено преди още да са видели картите си, играчите плащат "вход" - предварително определена сума, която ще изгубят, ако се откажат да залагат, след като погледнат картите си. Така се гарантира, че няма да има кибици, които да стоят по 35-40 "врътки" в играта в очакване на силни карти. Залагането на парите е като при покера - с "плащане" (отговаряне), "с нови..." (наддаване), "на тъмно" (залагане на сляпо, без поглеждане на картите). Спечелилият раздава картите в следващия рунд. Ако двама или повече играчи имат еднакъв брой точки, настъпва "свара". Започва ново раздаване, в което "входът" за него е половината от заложените вече пари на масата. В сварката могат да влязат и останалите играчи, но след заплащане на новата миза. Настоящи и бивши играчи на сварка разказват:
Е. И., 17 г.: "Ми не ми пречи, даже така изкарвам повече пари на ден от майка ми. Е, верно - случвало се е да губя по 70-80 лева на ден, ама пък на следващия си ги избивам. Поне по 20-25 кинта си прибирам в джоба, когато играя. А това е, ако не всеки ден, то поне през ден. Събираме се горе в 5-и (става дума за пети микрорайон на Люлин - б.а.) зад един компютърен клуб. Преди играехме вътре, ама го затвориха. Ако не е много студено, винаги сме там. Лятото - привечер, напролет и есен - по обяд. И да вали, не ни грее много, `щото има навес. Още не сме почнали да се събираме, ама и т`ва ще стане. Бе, не ми се отказва. За к`во, като си утроявам и учетворявам джобните. Да не съм луд."
Б. Г., 16 г.: "Първо гледах. После почнах да влизам в играта със стотинки - 10, 20, 50. Губех, ама повече от левче не давах. След 2-3 месеца задобрях и почнах с 2-5 лева, после с 10, после с 15, накрая си давах всичките 25 лева, които ми бяха за цялата седмица. Абе, все нещо си мислех, че греша и не вдявам. Т`ва ми разпали интереса още повече. Къде-що имаше сварка по квартала, бях там. Губех си всичките пари първо, а после седях отстрани и гледах кой к`во прави и как действа. Още месец и се понаучих, накрая не печелех, но и не губех, бях си на парите. Единственото, заради което продължавах да играя и да си пилея парите, беше, че се надявах и на мен да ми потръгне. Ама нещо не върза. Не съм стигал чак да убивам и да крада, за да си набавя пари, ама веднъж си заложих дънките и ги изгубих. На другия ден ги донесох в пликче на тоя, дето ме би - един съученик. По едно време ми писна да губя и загрях, че не съм за хазарт аз."
К. Т., 18 г.: "А, вече не играя. Мина ми меракът. Не, че нещо съм изгубил страшно много пари. Ама си е наркотик некъ`в, шибана работа. Беше ми станало ежедневие и перспектива за живота. Не исках нито работа, нито нищо. Исках само да седя, да плякам карти и да си слагам по 3 лева повече в джоба. В крайна сметка пораснах, хванах си гадже и за 2-3 месеца тотално оте*ах сварката. След т`ва, явно съм пораснал, `щото видях отстрани как изглежда три-четири деградета да играят на пари, а всъщност да не са целували момиче никога. Като нек`ви квартални отрепки, само че по-млади. Не важи просто."
И. И., 15 г.: "Виждал съм к`во прави хазарта на хората. За т`ва и максимално 2-3 лева набивам за свара на ден. Загубя ли ги, ставам и си заминавам. Вътрешно знам, че ако се върна, 100% ще си ги върна. Ама проявявам нек`ва воля и се махам. Ако пък спечеля повече от 20 лева, пак ставам и заминавам. От загубата повече мразя само да губя спечелените вече пари. Абе, дано не изгубя контрол и да вляза в дългове. Само т`ва е тъпо. Че един приятел така го биха, заради 200-300 лева борчове от сварка. Играха на "тъмно", залогът стигна 200 лева и изгуби. Нямаше парите и каза, че отива да си заложи телефона, ама избяга. После го намериха и го напра`иха пастет. Иначе ще си играя, пък да видим!"
СЕБАСТИАН ПИЕР
Игор Марковски: Синът ми е на 7 години и играе, това го развива
"Моят син е на 7 години и играе спортен покер. Това развива математика, психология, поведенчески качества и дисциплина. Предпочитам да се занимава с това, отколкото да е по-близо до пороците от улицата. Спортният покер е игра за джентълмени, не за прошляци. И не е задължително да губиш баснословни суми. Има турнири с вход 1 евро. Има и множество фрийроли (безплатни турнири с печалби на реални пари). Това не е олимпиада, за да регистрираш участниците. На мен наскоро ми се обажда майката на младо момче, което победи в турнир. И ме пита: "Вярно ли е, че е спечелил пари? Не ги е откраднал?" При покера във всеки момент знаеш къде е детето ти, а не се чудиш дали не е някъде в близост до наркотиците", изтъква мотивите си председателят на Българската федерация по турнирен покер.Според него само 0,5 процента от играещите покер са измамници, а и те бързо биват разкривани.
"През миналата година покерът официално бе признат за мисловен спорт. Сега, от 28 април до 1 май организираме фестивал на мисловните спортове в София. Ще се играе спортен бридж, спортен покер, табла и шах. 600-700 души ще се включат. А ако децата ни идат на мач и ги набият и се чудиш дали ще се приберат? За какво го правят? За адреналин. Еми в покера понякога адреналинът е повече, а и вече споменах какви качества се развиват", добавя Игор Марковски.
НАЙДЕН ТОДОРОВ
Система за разпознаване ще спира децата да играят онлайн
Исканията за отваряне на казина и игрални зали с покеравтомати или маси за покерзалагания растат, признават от Държавната комисия по хазарта.Вече има регистрирани откази на оператори, които не отговарят на условията, твърдят от ведомството.
Редът за даване на лиценз е същият, както при останалите оператори. Искат се регистрация в България, инвестиции, утвърждаване на вътрешни правила за работа, по които да се докаже, че в залите за игри не се допускат непълнолетни и малолетни. Чакащите за разрешение доказват, че имат финансова възможност да изплащат печалбите на участниците в различните игри, в това число и за покер залагания. Законът предвижда за маса с покер около 20 000 лв. такса, за игрален автомат в игрална зала, на който се организира покер - по 7500 лева.
Големият проблем за комисията обаче остават интернет залаганията. В действащия сега закон няма точен регламент на онлайн хазарта. Готов от миналата година проект за промени в закона предвижда да се въведе конотрол и над електронните игри.
Плановете на комисията предвиждат, ако законът се приеме, което се очаква да стане до края на март тази година от МС и след това от парламента, да се изградят наземни сървъри, които да следят онлайн хазарта.
В проекта има запис, според който се предвижда изграждането на система за идентификация на участниците в интернет. Целта е да не се допускат до хазартните игри лица, ненавършили 18 години. Тя няма да струва нищо на държавата, тъй като инвестициите ще бъдат правени от частните лица, които развиват хазартна дейност.
Има проблем и с рекламирането на хазартни игри. Според сегашния закон е забранена пряката реклама.
РУМЯНА ДЕНЧЕВА
Хазартът за едни е игра, за други - болест
Д-р Александър Ангелов*11 200 души в България страдат от хазартна зависимост по данни на БАН. Те са към 1/3 от играещите хазарт у нас и са 4-7% от населението над 18-годишна възраст. Оборотът на една ротативка в България в края на 90-те г. е 8 пъти по голям, отколкото на същата машина в Германия.
Международната класификация на болестите и свързани здравословни проблеми (ICD-10) разглежда хазартната зависимост като "утвърдена необходимост за правене на залози с цел печалба или постигане на преимущество". В същата група са поставени клептоманията и пироманията. С кодовото название F-63.0 се обозначава патологичното комарджийство.
При зависимите от хазарт по-често в сравнение с останалото население се откриват и други психични разстройства.
Има сходство при различните зависимости (към хероин, алкохол, никотин или хазарт) - използваният "наркотик" се консумира прекомерно, загубата на контрол се увеличава значително, "наркотикът" се ползва за бягство от реалността, зависимостта продължава дори при поява на негативни социални и здравни последици.
Някои личностни характеристики допринасят за по висока "уязвимост" към хазартна зависимост.
Ниската самооценка се компенсира с преживяването след "голям удар" и очакването и подготовката за следващия. Усещането за успех, приключение, бягство от скуката и негативните емоции стимулират буквално мозъка за поредното залагане. Зависимият има понижен контрол върху импулсите и засилена нужда от наслада и възбуда чрез поредното залагане - нещо подобно на еуфория, която намалява чувството за умора.
Получава се порочен кръг на невронално ниво в мозъка. Наградната система в мозъка се стимулира непрекъснато и се стресира. За да се защити от този стрес, мозъкът реагира по-слабо на наградни стимули. За да се получи желаният ефект, времето за игра и залозите трябва да се увеличават.
Съществува синдромът "Състояние на тилт" или "гонене". Най-често този термин идва от покера и означава непрекъснато увеличаване на залозите, за да се компенсират загубите.
Но социалната изолация се засилва. Чувствата на срам и вина също се засилват, играчите започват да крият залозите си. Някои зависими играчи се разоряват финансово, губят поддръжката на близките си и работата си. Някои от хазартно зависимите стават престъпници, могат да стигнат до опити за самоубийство или до психиатрията.
Най-застрашени са мъжете на възраст около 30 г. от големите градове. Началото на зависимостта е обикновено в юношеските години. Зависимите търсят лечение, когато вече дължат много пари, вече са извършили престъплениеили са пресирани от семейство, близки, приятелска среда.
Последиците от постоянно и непрекъснато залагане могат да бъдат и физически - симптомите са стомашни язви, главоболия и сърдечни удари.
Трябва да правим разлика между проблемни играчи и зависими.
Част от играчите на хазарт могат да имат проблеми, без да са загубили цялостен контрол върху поведението си. Ако обаче хазартът отнема все повече време и средства, отразява се на качеството на живот и социалните връзки, можем да говорим за проблемни хазартни играчи. Някои описват зависимото хазартно поведение като компулсивна игра на хазарт. Компулсивните играчи на хазарат не могат да контролират нуждата си от игра дори тогава, когато това ги разрушава като личности и разрушава взаимоотношенията им с близките.
Всеки хазартно зависим е уникален като личност, затова има нужда от лечебна програма, която е съобразена с личността му. Съществена стъпка в лечението е приемането на зависимостта като болест и търсенето на помощ. За това се изисква кураж, особено когато са проиграни големи суми, провалена са важни лични взаимоотношения.
Игра с намаляване на сумите не помага най-често. Прекъсването на залаганията може да помогне за разкриване на подлежащи психични проблеми - затруднен самоконтрол, емоционална уязвимост и проблеми в изграждането на близки взаимоотношения, изискващи обвързване. Много подходяща в такива случаи е груповата психотерапия или семейното консултиране и терапия.
* Д-р АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ е психиатър, специалист по лечение на зависимости
МИТОВЕ И ФАКТИ
МИТ 1: Ако играеш ежедневно хазарт, си проблемен играч. ИСТИНА: Играта на хазарт е проблемна, ако предизвиква проблеми.
МИТ 2: Играта на хазарт не е проблем, ако разполагаш с достатъчно средства. ИСТИНА: Проблемите, предизвикани от ексцесивна игра на хазарт, не са само финансови. Прекомерното ангажиране с хазарт влошава социалните връзки и води до загуба на близки.
МИТ 3: Близките на проблемния играч му създават проблеми и той играе, за да ги избегне. ИСТИНА: Проблемните играчи често рационализират поведението си. Обвиняват близките си и по този начин бягат от отговорност за поведението си и възможната промяна.
МИТ 4: Помощта за покриване на дългове при проблемни играчи ще им върне здравия разум. ИСТИНА: Изплащането на дълговете най-често парадоксално покрепя поведението на проблемния играч.
Отговаряш 4 пъти с да? Значи имаш проблем
Според критериите за зависимост към хазарт на Американската класификация на болестите DSM-IV, за да бъде определен един човек като зависим, той трябва да отговаря на най-малко четири от следните критерии:1. Все повече се увеличава времето, отделяно за мисли за минали игри, за бъдещи игри, за изучаване на системи, осигуряващи печалба, за набавяне на средства за игра.
2. Играе се с все повече пари, за да се постигне желаното удоволствие.
3. Опитите за ограничаване или прекъсване на играта водят до раздразнителност и неспокойствие.
4. Играта е начин за бягство от житейски проблеми или непоносими емоционални състояния.
5. След загуба на пари играчът бързо се връща към игра, за да си върне загубите.
6. Играчът лъже семейството, приятелите и работодателя си, за да скрие степента на въвлеченост в играта.
7. Играчът извършва незаконни дейности, измами, кражби, за да финансира играта.
8. Играчът губи значими връзки - брак, образование, кариера, работа заради хазарта.
9. Играчът се нуждае от друг индивид, за да го подпомага финансово в играта.
